Предполагам, преподаването на бойните изкуства у нас като път(до) се е появил по- късно от времето когато бях дете, понеже не помня треньор сам да се е интересувал от нещо повече в духовен план от това да размаже противника.

Доколкото имаше положителни неща, те касаеха постигането на боен дух, издръжливост, борбеност, справяне с болката и придобиване на двигателни качества. Наблюдавайки каква съм джангазъ, е видно, че на това са ме научили... Но на този етап бих предпочел да съм израснал в една по- спокойна обстановка изпълнена с разбиране за смирение, без да се прекалява защото човек все пак трябва да се бори в този живот. Може би, от всичко по малко.

По въпроса за възпитанието, някак не намерих думи да се включа, защото на приказки всичко е ясно, но като дойде време до практиката нещата са различни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите