Пътували на кораб учител и ученик. Разразила се буря. Учителят останал невъзмутим, а ученикът умирал от страх. Ученикът си мислел:

"Ще умрем! Вълните всеки момент ще обърнат кораба и морето ще ни погълне! Ще умрем, Господи! Това не е случайно! Няма нищо случайно, така ме учи моя учител! Сигурно Господ се е ядосал на нещо?! Моят учител е безупречен и свят човек, а аз съм грешен. Сигурно Господ се е ядосал на мен, грешника. И заради мене ще затрие и моя учител. Моля те, Господи, пощади ни! Сигурно това е знак, че моя учител не заслужава такъв грешник като мен. Господи, пощади го, отказвам се, повече няма да му бъда ученик. Ако ни пощадиш, Господи, заклевам се във всичко свято и в Твоето име, че ще напусна моя учител и ще стана обикновен фермер. Приемам съдбата си, не ми е било писано да бъда ученик на моя учител..."

На сутринта, бурята утихнала и след няколко дни корабът благополучно достигнал своята дестинация. През цялото останало пътуване ученикът бил унил и тъжен, а учителят му бил усмихнат и в добро настроение както винаги. Щом следнали на брега, ученикът увесил нос още повече и приближил своя учител.

- Учителю, трябва да те напусна!- казал мрачно и тържествено.
- Ха, че защо пък трябва да ме напускаш? Попитал учителят.
- Когато на кораба се разрази буря, аз помолих Господ да ни спаси, като в замяна обещах, че ще те напусна и ще стана фермер. Знаех, че бурята не е случайна и е заради моите грехове и не исках и ти да умреш, заради това, че си свързал Съдбата си с мен, грешника. От друга страна, аз приех Съдбата си, че не ми е било писано да ти бъда ученик. Прощавай и сбогом!

На този отговор, учителят прихнал да се смее, та чак въздух не му останал в дробовете. Колкото повече се смеел, толкова по-изненадан и обиден се чувствал ученика. Накрая, след като се успокоил, учителят казал:

- Няма нужда да ме напускаш. Аз те освобождавам от твоята клетва.
- Но учителю, нима това е възможно?! Аз се заклех пред Господ, във всичко свято. Моята съдба сега не е да те следвам...
Учителят, го прекъснал.
- Не се притеснявай от клетвата, която си дал. Няма такъв господ, който да се гневи лично на теб, и на който да се молиш, и да се кълнеш, и в замяна да ти изпълнява желания.
Аз бях готов да умра. А ти не беше и поради това си молел за пощада и се се клел.
Що се отнася до Съдбата ти, ти не можеш да я контролираш, но можеш да правиш това, което зависи от теб, в тия тесни граници, че си човек.
Така че се успокой и да продължаваме натам, за където бяхме тръгнали.

След години ученикът на свой ред станал учител.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите