В случая аз съвсем не цитирам Рамана Махарши, а още по-малко Савитри Деви като авторитети, а единствено като фактически доказателства за две неща:

1. Че има наложено информационно затъмнение на тема Хитлер дори върху изказванията на Рамана Махарши, с което и неговите най-предани последователи не смеят да не се съобразяват. Защото според официалната информация Рамана нито веднъж не е споменал името "Хитлер", да речем дори негативно.

А религиозно заблудената, но смела и честна Савитри Деви е изплюла камъчето и е обявила на всеослушание нещо, което се е разчуло по това време, но след това е станало обществено табу.

2. Могъл ли е обаче Рамана изобщо да нарече Хитлер, Джнани?

Доколкото познавам доста ясните и последователни адвайта-схващания на Рамана, той е могъл да го нарече така.

Рамана изхожда от представата за Вселената като единно видимо и невидимо вечно цяло, одушевено от единен и неделим в своята същност вечен живот.

Това е реалността и тя не зависи от никого. Но по някаква необяснима причина в човешкото съзнание възниква илюзорната представа, че всеки един от нас има свой, напълно отделен от всички останали и от цялото собствен живот, своя напълно отделна от цялото обособена същност, която някои наричат своя душа.

Те не забелязват очевидния факт, че човек изразява дори своите най-интимни и тайни за другите мисли посредством даден език, а всеки един език е надличностен и колективен по самата си същност. Единствено благодарение на тази обща за всички нас надличностна форма на разумност, наречена от древните Логос (Слово), ние в момента сме способни да общуваме и да се разбираме помежду си.


Няма загадка по-голяма от тази: ние, които сме самата реалност, търсим Реалността. Мислим си, че има нещо, което скрива от нас Реалността и че докато не го разрушим, не ще можем да постигнем Истината. Това обаче очевидно е нелепо.

Ще настъпи ден, в който ще се смеем на предишните си усилия. Това, което ще постигнем в този ден е налице още сега тук.

Шри Рамана Махарши


ВСЕКИ, който се пробуди от илюзията си, че е нещо отделно от Цялото, и започне да съзнава себе си като неразделна и органична смъртна проява на вечно творящата безсмъртна природа, Е Джнани.

За един Джнани няма никакво значение дали му е отредено да проживее остатъка от живота си напълно неизвестен в някое затънтено ъгълче на планетата или пък да се появи на световната сцена като някаква значима за съдбините на човечеството историческа личност. А също изява на коя от вечните като самата творяща природа нейни градивни или разрушителни сили, е самия той.

Единствено важното в случая е, че чрез него се изявяват много по-мощни от ограничения човешки ум първични природни сили, какъвто е случая и с Хитлер.

Струва ми се, че и Бхагавад Гита не учи по този въпрос на нещо много по-различно, от това, което ни казват днес от личен опит не само Рамана, но и мнозина други пробудени хора.

Бъди напълно безкористен, отдаден и безстрашен проводник на Единния Живот!

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 02.08.09 08:56.