"Доброто" и "добротата" са напълно естесествени, докато "злото" е в повечето случаи мотивирано.
Защо няма опасност от проява на "зло" в/чрез постоянно будния и съзнаващ нещата човек?
Именно защото е свел егоизтичната си природа (аз-а) до минимум и не вече тои е шефа, или по-скоро - започва се опитва да не се има за Господар, ами стои смирен и се ползва от молитвата, или от друга практика, ако в будността си забележи, че "Тъмни" енергии се опитват да намерят път за проява, чрез тялото, в което той самия обитава.
"Злото" се проявява, ако липсва смирението. Инак може да дойде, но да се прояви ще му е трудно. И точно това е Сатана (Противникът на Бога/ Противникът на Живота) - аз-а - онзи, който се е счел и се има за индивидуялност, разделена сама по себе си от всичко останало.
Тагава егоизтичното съзнание прави поразии. Аз върша! Аз, аз, аз... Аз искам...
Амбиция! Стах.
Ако човек се намери за проводник и снижи аз-а си, то с това ще се намалят и амбициите му, желанията, щенията, или както е известно в Будизма - жаждата.
Тогава как би могло да съществува "злото"? Тогава аз-а спира да действа за себе си.
От тази позиция остава на човек просто да бъде бдителен (буден) за енергиите, които се спускат в него по вертикала, или които му се лепят по някой от хоризонталите, да ги пресява и ако има сили да ограничава изявата на "тъмната" част от тях.
Ако ли няма сили, то нека се моли за помощ и помощ ще получи, стига да се моли със/от сърцето си.
Забелязал съм по себе си, че "тъмните" енергии, или същности, или бесове, или демони, или духове се изявяват успешно винаги, когато себичността е на лице, в прекия и преносния смисъл на думата.
Ако аз-а е смирен до земята, то е и повече освободеното място за естествеността.
Колкото по-малко "аз", толкова повече място има за изначалното естесво, което по съществото си е Чиста форма на Божествено излъчване.
Как тогава да бъдеш проводник на "Тъмнината"?
Иначе всеки, които твърди, че Бог се проявява, чрез него е прав, но нека не се забравя, че Бог много лица и че това да бъдеш проводник на "тъмната" страна на Бога, носи единствено нещастие и смърт, колкото и да са условни тези понятия, като в същото време, въпросния проводник, си заработва задължения, защото най-малкото става обект на проклетия и омраза, което разбира се донася и на него самия (останал сам, без подкрепата на Божията Любов) страдание.
Кой осъзнато желае да страда освен Будите?
Никой друг.
Редактирано от edinica_nula на 02.08.09 16:26.
|