|
Ето една малка част от превод на Шибенду на Pratyabhijnahrdayam (скоро май ще бъде издаден на книга заедно със Санкхя), там се изяснява какво разбира под алинга.
Седем измерения на времето:
1. Хронологично време (Виджнана Кала)
2. Биологично време (Пралайа Кала)
3. Психологично време (ум) (Са Кала)
4. Свобода от времетo (Ман-тра) - отвъд времето.
5. Възвишен, фин наблюдател на свободата (Линга Матра). (Мантрешвара)
6. Без преживяване (Алинга - без форма) - само радостно съществуване (Мантра-Махешвара)
7. Пустота - Добродетел - вечна благодат и блаженство (Шива - Парамита).
Въпрос: Може ли говорителят да ни обясни с аналогия седемте измерения на времето, точно както ни обясни с аналогия и чакрите?
Отговор: Какво е хронологичното време? Това е времето по часовник. Сега е 11.40, ще бъде 11.45, ще бъде 13.00, 22.00, нощ, ще дойде утре, вдруги ден, следващия месец, следващата година, много години и т.н. Това е измерване на времето. Направено от хронологията, която е от часовника. Това е способността да притежаваме огромна памет и способността да управляваме тази памет, което е интелектуалният потенциал. Тези две способности са ни дали способността да измерваме времето. Време, което е неизмеримо, но в течение на еволюцията добрият мозък, който хората са придобили и изправената нервна система, която дава интелектуалния капацитет, който също хората са придобили – тези две неща са дали на човешките същества способността да измерват времето. Неизмеримият поток от незапомнени времена – човешките способности са могли да го измерят. И това е нещо толкова красиво, чрез наблюдаване на деня и нощта, движението на слънцето, чрез наблюдаване на луната през 15 дена, чрез наблюдаване на звездите, полярната звезда и т.н. И така, те са били способни да измерят времето. Това са най-прекрасните аспекти на разделеното съзнание в измерението на паметта и интелекта. И те са навлезли в такава огромна сложност, че се знае как самолетът се движи от едно място до друго с точност да се знаят часовете, минутите и секундите. Такава прецизност и въпреки че земята се движи през това време и времето е различно на различните места, геният на паметта и интелекта е бил способен да направи това измерване на времето, давайки начало на хронологичното време. Заради тази способност да измерва, беше решено преди година, че това тяло ще дойде тук на 16-ти февруари и програмите ще продължават до 6-ти март, всичко, което сега се случва. Всичко това е благодарение на тази способност да измерва и изпълнява. Ако някой съзерцава това измерение на хронологичното време, е много лесно да разбере, че това е нещо твърде необходимо, основно нещо. Сега каква аналогия се изисква, за да се разбере всичко това, не знам. Толкова е лесно да се разбере. Моля, попитайте я каква допълнителна аналогия тя изисква, за да разбере тази проста практика на хронологичното време, която всяко нормално човешко същество приема, включително и тя. Без това тя не може да отиде на работа, дори да се върне вкъщи, да нахрани детето си в определено време. Каква аналогия изисква?
Задалата въпрос: Попитах за всичките седем аспекта.
Отговор: Ако не разберем основните неща, ние не можем да отидем до четвъртия аспект, петия и т.н. Защото не разбирате основния, вие се обърквате по отношение на останалите. В момента, в който почнете да ги разбирате един по един – биологичното време, хронологичното време, психологическото време – всички други времена ще станат автоматично ясни. Но действителният проблем е, че умът с неговата фантазия си представя: „Ааа, това трябва да е някаква голяма тайна на Бога, който е Управителя, седящ в ъгъла на Рая и се проявява тук, това трябва да се разбере. Но това не мога да го разбера, затова нека го разбера с някаква аналогия.” Това е истинският мотив да се зададе този въпрос. Това означава, че всички въпроси идват от полето на отговори, които вече знаете. От вашето обуславяне относно Бог и неговото странно съществуване, какво прави и какво не прави и защото е обяснено по този хинду начин с „линга”, „алинга” и т.н., вие си мислите, това, което не мога да разбера поради християнското си обуславяне, изведнъж ще започна да разбирам останалите аспекти на Бог. „Сега си мисля, че Бог има две ръце и два крака и изведнъж ще разбера, че има 10 ръце, както си мислят хиндуистите. Това може да е вярно.” И аз трябва да й го обясня с аналогия. Не е възможно, защото всичко това са системи от вярвания, обусловени рефлекси. Това са отново нашите изисквания за измислици и фантазии. Това е отново ужасната обусловеност да избягаме от това, което е, в това, което би трябвало да бъде. Ако това, което е, бъде видяно, тогава вие сте свободни от това, което е, и това, което би трябвало да бъде, никога няма да се превръща в тревога. Сега нека да продължим стъпка по стъпка.
Следващото е билогичното време. Например семе, превръщащо се в растение, дърво и накрая падащо и умиращо или отсичано от някой и превръщано в мебел. Или комбинация от сперматозоид и яйцеклетка, превръща се в зародиш, превръщащ се в дете, превръщащо се в млад човек, човек на средна възраст, умиращ. Това биологично време съществува за всичко, което е проявено. Защото всяко проявено нещо има начало и край. Проявеното тяло ще започне с раждането и ще завърши със смъртта. И биологичното време в едно човешко тяло може да бъде 70, 80, 90 или колкото е. Но биологичното време за сграда от времето на Римската империя, каквато видяхме, е била няколко стотин години, но накрая тя също се е срутила, защото всяко проявено нещо има начало и край – а това е биологичното време за това нещо. И каква аналогия изисквате, за да разберете това?
Сега стигаме до психологическото време. Натискът да ставаме нещо. Никога не сме щастливи със съществуването. Кабир е казал: „Всеки – от краля до обикновения просяк, е в процеса на ставане на нещо.” Всеки става нещо. И това ставане е поради раздвоението в основното поле на съзнанието. И това разделение проектира илюзорното „аз” и това илюзорно „аз” трябва да оцелее чрез всякакви видове ставане, защото в момента, в който е в съществуване, това вече няма да е „аз”, ще съществува само съдържанието на съзнанието и свободата от това съдържание. Така че това измислено „аз”, тази илюзия, се въвлича в илюзията на ставане и създава всякакви видове психологически проблеми. Цялото качество на живота от раждането до смъртта се пропилява в тази илюзия на ставане. И все още сте никъде. Ако нямаше никакво ставане, щяхте да сте тук и сега, но поради ставането вие сте никъде. Само пърдейки в тревога, агония, раздразнение. Можете ли да видите всичко това? Имате ли нужда от някаква аналогия, за да видите всичко това? Това се случва във вашата психика, погледнете се. Това не се отнася до случаи, когато например някой се бори, той е беден и иска да има малко пари, сега е дребен бизнесмен, бори се по някакъв начин и сега иска да бъде по-добър бизнесмен, за да има по-добри условия с пари, така че това ставане може да бъде разбрано. Ако някой си губи бизнеса и иска да прави по-добър бизнес, за да не губи и има храна – това може да бъде разбрано в техническия свят. Иначе – какво по дяволите ставате?! Тялото се нуждае от определени благоприятни условия, удобства и иска да има малко повече пари. Разбира се, парите в действителност не носят някакво щастие. Но е много по-добре да бъдете нещастни с пари, отколкото нещастни без пари. Крия йога не е глупост, това не е някакъв приятно звучащ идеал. Идеалите са също ставане. Това не е, каквото е, а каквото „би трябвало да бъде”. Както е наложено върху вас от вашата култура, вашия политик, вашия свещеник. Въвличането в идеали е едно бягство от това, което е, от прозрението. И това психологическо време започва поради неврологичния дефект в човешкия мозък, защото човешкият мозък винаги навлиза в разделение и най-лошият вид разделение е проектирането на фрагмент извън основното поле на съставки и фрагменти и тогава придавайки му продължителност като „душа”, „супердуша”, „спасител”, имащ намерението да спаси „душата” и всякакви такива глупости. И това психологическо ставане не спира просто тук, то продължава и в „другия свят” – какво вие ще станете в рая, или в ада, или в следващото прераждане според хиндуистката система от вярвания – всички тези неща продължават! Това не е нищо друго от онова малко претенциозно „аз”, което е илюзия и си дава продължителност чрез процеса на ставане. И това ставане е резултат от раздвоението в основното поле на съзнанието. Моля вижте това просто нещо, какво аналогия по дяволите изисквате!
Номер 4 е свобода от времето. За какво време става дума сега? Това не е свободата от хронологичното време. Това би било лудост. Ако кажете: „Аз съм свободен от хронологичното време, не искам да ходя на работа, да вземам заплата и да си върша работата, не се притеснявам кога да ям, да сера, аз съм свободен от хронологичното време...”, това би било глупост, ние не говорим за такава свобода от времето. А дали говорим за свобода от биологичното време? Възможно ли е? Можете ли да избегнете остаряването, вие трябва да остареете. Вие трябва да умрете. Медицинската наука може да забави този процес и съществува инстинкт за оцеляване, опитващ се да оцелее колкото се може повече, но всяко проявено нещо трябва да достигне своя край. Това е биологичното време и не става никакъв въпрос за свобода от биологичното време. Въпреки че хората, фантазирайки, казват: „О, Бабаджи е безсмъртен, той все още се маскира тук и там... и всякакви такива неща се случват, аз съм виждал това, това и онова.”, всякакви видове истории. Има истории в изобилие просто да се задоволят нашата основна нужда да фантазираме, че няма да умрем. „Ако Бабаджи не умира, може би един ден ние ще станем Бабаджи и ние няма да умрем, в следствие на неговата благословия. И ако не е неговата благословия, поне да е следствие на благословията на Лахири Махасай или на неговия правнук.” Затова, когато хората задават такива въпроси на говорителя, той отговаря смирено, че всичко това няма нищо общо с вашата болка и страдание. И тази болка и страдание ще приключат, единствено когато започнете да се вглеждате в себе си, когато започнете да бъдете осъзнат за активностите на „аз”-а, природата на „аз”-а и какви трикове и лукави пресмятания изпълнява, за да си придаде продължителност под какъвто и да било претекст. И въвличането в такива въпроси е още един претекст, още един трик. Така че вгледайте се в себе си. Не се притеснявайте за такива истории, догадки, всичките продажби на чудеса – те отново са същото нещо, същият процес на „ставане” на тази илюзия „аз” в неговата най-лоша форма. Ако иска да стане управител на компания, защото сега е служител, това може да бъде разбрано, но какво е това „Аз искам да стана Бабаджи.”?
Така че номер 4, свобода от времето, всъщност означава свобода от психологическото време. Свобода от ставането. Свобода от илюзията, която е „аз”-ът. И когато тази илюзия изчезне, “аз”-ът все още остава, но не като стремеж за подсилване и утвърждаване, а като отправна точка. Не като продължителен процес, а само като координатор. Това е свободата от времето. И тази свобода, когато се случи, не е преживяване. Ако е преживяване, кой е преживяващият? Това е същото „аз”, същата илюзия. Същото робство и бреме на ставането. Затова някой като каже: „Аз съм преживял свободата.”, тогава говорителят пита: „Кой е преживял свободата?” Робството е преживяло свободата и затова то все още дава продължителност на робството, сега под знака на „свободата”. И затова, когато този приятел Крис дойде и каза: „Гуруджи, аз преживях празнотата, за която ти говориш.” И тогава Гуруджи му каза: „Но този преживяващ не е празнотата.” Той беше поразен. Той отчаяно се опитва да получи някаква подкрепа от него, но получава единствено удари. Преживяващият е все още объркването, той не е празнотата. Но тези американци с толкова много ум няма да се откажат лесно. Тогава той каза: „Гуруджи, това, което имам предвид, е, че настъпи загуба на съзнание (на англ. blackout).” Затова всъщност чрез думата “blackout” той имаше предвид истинска празнота. Когато казах, че преживяващият не е празнотата, той искаше да каже „Сега аз преживях свободата” всъщност и това той подразбираше, използвайки думата “blackout”. Но за негово голямо разочарование Шибенду отново каза: „Но преживяващият тази “blackout” не е “blackout”.” И тогава той се отказа, направи пранаам и отиде на страна. Въпреки това той не се предаде. След като свършиха церемониите по това време в Сатялок (януари), той каза: „Искам да направя специална снимка.” Аз казах, добре, и застанах така, тогава той каза: „Моля, застани така.” Тогава той направи една такава поза (смях в залата) с голямо възхищение в очите и т.н., той застана по този начин и направи снимката. И може би я е качил на уеб сайт, искайки да каже: „Вижте тук, аз одобрявам този Гуру.” Защото това тяло посещава Америка от 1992, но никой американец няма такава снимка с гуруто. Така че той все още иска да бъде специален.
Сега, това е нещо, което човек трябва да разбере – свободата от времето се случва в тялото, в измерението на танматра. Джнянендрия не може да го хване. Това ще бъде разбрано само от тези, които присъстваха на ритрита, когато обсъждахме Санкхя – възприятията на Капилачаря. Тук отново вашият остър като бръснач мозък – както Исус каза, „Дошъл съм да ви дам меч”, толкова остър мозък може да разбере без помощта на джнянендрия, защото нещо се е случило в танматра. Нещо се е случило дори за една милионна от секундата, но се е случило, въпреки че джнянендрия не може да го хване, то не е в структурата на преживяването, но танматра е животът, животът има своя собствена интелигентност, така че животът, който се е проявил в едно тяло – по някакъв начин тялото е било ударено от това.
Така че съществува нещо мужду танматра и джнянендрия, въпреки че не е джнянендрия; то не е преживяване, но въпреки това съществува някакво усещане, някаква огромна сигурност – да, то е там. Така че това е нещо толкова леко. Когато има нещо толкова леко, което не е в рамката на джнянендрия, но все пак това е нещо разбрано, въпреки че не е знание. И това измерение се нарича линга матра, точно както същността на цялото грубо тяло е линга (пенисът), най-чувствителната част и най-творческата част. Това е точката, където по-нататъшното продължение на рода е възможно, затова линга не е тялото, но все пак е тяло. Това, което се случва в цялото тяло, същността на същността е линга, затова, когато има нещо, което не е в структурата на преживяванията, но е разбрано, такова преживяване се нарича линга-матра-анубхава. Това може да бъде наречено аналогия – тялото и линга. И линга, бидейки издаден, е по-осезателен. Йони (женския полов орган) не е толкова осезателен. Затова оргазмът в тяло на мъж е много по-лесен, отколкото в женско тяло. Защото там няма линга. Въпреки че е там – все пак клиторът е също линга в тялото на жената. И клиторът е същността на същността на всичко, което не е преживяно, но все пак разбрано. Така че това е линга матра. Това дава възприемане на свободата, което е линга матра и което според кашмирските жаргони, кашмирския начин на представяне, се нарича Мантрешвара. Мантра означава: мана означава ум, тра означава свобода, трансцедентиране; мантра означава свобода от ума. И това е Мантрешвара, защото въпреки че свободата от ума не е преживяване, грубо преживяване, тя все пак е фино възприемане. Тя се нарича Мантрешвара. Това означава Господарят на свободата. Ишвара означава господар, Мантра означава свобода от ума, която е божествена, която е Шива. Но тук Шива не е в онази пълна форма с тризъбеца, луната (което всъщност е значението на думата Шибенду – луната на Шива), тигровата кожа, змията и т.н. Това е груба форма за обикновените хора, но за онези, които биха разбрали Шива процеса, линга матра е добре.
И така това е начинът, по който хората искаха да навлязат все по-дълбоко и по-дълбоко от джнянендрия в нивото на танматра и те са постъпили по следния начин – от грубата форма на Шива със змията и т.н., след това – само линга матра. И накрая – алинга. Дори линга изчезва – „а” означава „не”. Така че това е безформеност, без преживяване. Това означава изпълнено с радост съществуване, не преживяване на радост. Има голяма разлика между двете – преживяването на радост е само удоволствие, то принадлежи на ума, но радостното съществуване е животът, танматра.
И тогава все още това състояние на не-преживяване е около тялото, но истинското нещо не се нуждае от тяло. Това е една празнота, тя е като небето, като пространството. И така накрая се достига до това състояние, което е празнота, добродетелност, вечност, благотворителност и благословия. И то се нарича Шива Парамита. Шива Парамита е названието, използвано от кашмирските шиваити, но будистите са го нарекли Маха Парамита. И има песни от тибетската музика Маха Парамита, чували ли сте ги? Мисля, че миналата година ви дадох такива песни на CD. Маха Парамита в будизма и Шива Парамита в кашмирския шиваизъм – и двете са еднакви, защото в края на краищата, когато експлозията се случи, всеки отива на същото място, няма никакво друго място, на което да се отиде.Редактирано от бeзпътeн на 04.04.07 23:44.
|
Алинга [re: lmago]
