Санскрит означава буквално съставен, сътворен. Той обаче не е изкуствен език, а се основава върху нормализацията на определени тенденции в съществуващите тогава наречия (пракрит). Традиционно обаче се твърди, че санскрит е езикът на боговете (дева-бхаша), който след това дегенерирал в едно или друго наречие, например пали. От тези пракрити най-близко до санскрита са хинди и маратхи. Другата причина да се нарича божествен език (дайвя-бхаша) е, че Ведите са съставени на санскрит с малки различия от класическия санскрит, поради което е известен като ведически санскрит.

Словоредът в санскрит е изключително важен, особено когато става дума за абстрактни предмети. Колкото по-абстрактна, толкова по-малко глаголи. Отношенията между съществителните се изразяват или от мястото на думите в композита, или от падежните форми. В този смисъл късните коментари върху Йога-сутра не се различават много от коментарите върху Таттва-чинтамани (Новата логика), защото използват един и същ категориален език. Тенденцията за унифицирането на философския език очевидно е налице още при Вяса, който в първия известен коментар на Йога използва термини като пратипакша, випакша, вяпти, садхя, садхана, хету, при това в тяхното чисто логическо значение. Патанджали например също използва линга в значението на логически признак, а не в значението на пенис.

Не съм проверявал специално, но в Йога-сутра май наистина няма нито един глагол. Що се отнася до биенето на майката и детето, формите за именителен и винителен падеж са различни, така че винаги е ясно кой кого бие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите