Честно да ти кажа, въобще немам спомен кой го е казал, затова първо фанах Буда за ушите, после рекох да измисля по-усукано име, порових се в акъла си и се присетих за Махавира.
Витаминко, ето ти нагледен пример за какво говоря.
Аз съм чула нещо, което е оставило дълбок смислов отпечатък у мен-че едно нещо, което и да било, може да съществува, да не съществува, двете да бъдат верни и двете да бъдат неверни, при това едновременно.
Това прозрение толкова ме е поразило, че тутакси съм забравила думите, които са го донесли при мен, в това число и кой изобщо ги е казал, а не съм и сигурна дали някой пък ги е и казвал.
За мен е важен единствено смисълът.
И ето, аз опитвам да препредам смисъла тук, лепвайки първото попаднало ми име, и веднага се появява Имаго, който естествено изобщо нищо не е разбрал от смисъла, той не е проникнал и на йота в него, обаче за сметка на това се е вкопчил в думите и понятията и веднага репликира-отбележи-не по смисъл, а по думички.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|