|
Не можеш да си позволяваш стрес, той не пита. Можеш да го вкарваш в себе си и се прецакваш сам или да го изкарваш навън и да си го изкарваш на близките и т.н.
Но по- интересно е осъзнаването на стреса в движение. Както знаеш, стреса е живот. Напрежението е липса на релаксация. Знаеш ли кой е най- бързият удар...този с отпусната мускулатура. Когато четеш книга, примерно техническа литература и се напъваш, не те ли заболява главата. Опитвал ли си да релаксираш и да четеш? Когато пришпорваш времето, ти го забързяваш. С времето шега не бива, то не търпи агресия..връща си го тъпкано, като ти разбива цялата енергетика. Ако работата е забавление, работоспособността скача в пъти в дългосрочен план. Сега, големите фирми имат специални програми в тази област. Докато се доредиш до такава, можеш да го направиш сам...нали си йюгЪ. Много просто, не отиваш на работа, а в кино Арена(и без това шума е сходен). Барни го това състояние и си го носи с теб под мишница. Желанието за контрол и успех, води до загубата му. За по- сигурно остави "ами"-тата. Ами ако не стане навреме, ами ако не успея, ами ако ме изгонят...ами ако те блъсне кола, докато си ами-каш... Релаксация, оптимизъм, позитивизъм, чисто действие. Сглоби ребуса.
Трябва да ядеш бързо, но не забързано. Забързаното хранене не позволява да се извлича фината енергия от храната. Затова се налага човек да се храни с по- калорична такава. При всички положения това е свързано с тук и сега. Някой трябва да осъзнае, че времето от половин час да кажем е твое, да осъзнава процеса на хранене, на пиене на безалкохолното...
Високите летви са благоприятни за развитието. Разбира се, крият известни рискове.
|
Re: Преди истинският проблем [re: p-man]
()
