Пускам следния цитат на Шри Юктешвар от "Свещената наука" (уточнявам, че не вярвам сляпо на написаното и ще е интересно, ако някои се включат със забележки и уточнения тук):

"За да разберем какво е естественият начин на живот, ще е необходимо първо да го разграничим от неестествения.
Начинът на живот зависи първо – от подбора на храната; второ – жилището; трето – компанията.
За да живеят естествено, животните могат да се ориентират с помощта на своите инстинкти и естествени стражи на органите на сетивата: зрение, слух, осезание, мирис и вкус. При хората обаче,общо взето тези органи са така извратени от неестествения начин на живот на човека още от най-ранната му детинска възраст, че малко можем да се осланяме на тях, когато ни представят своите преценки за нещата. Ето защо, за да разберем какви са нашите естествени нужди, трябва да съдим от наблюдението, опита и разума.
Първо, за да разберем какво е необходимо за наша естествена храна,.трябра да насочим вниманието си към органите, които спомагат за смилане и усвояване на храната, т.е. зъбите и храносмилателния канал; и също така към естествената склоност на органите на сетивата които ръководят животните при подбора на тяхната храна, и към храната на подрастващите.
Зъбите, когато ги разглеждаме, се установява, че в месоядпите животни предните са малко развити, но кучешките зъби са поразително дълги, гладки и остри, за да могат да хващат плячката. Кътниците са също така изострени и не се срешат, а се разминават близо един до друг, за да разкъсат плътта.
При тревопасните животни предните зъби са удивително добре развити, но кучешките са притъпени/макар, че понякога са развити като оръжие – например при слоновете/. Кътниците са широки и плоски, с глеч само отстрани.
При плодоядните животни всички зъби са приблизително с еднаква височина; кучешките са малко издадени, конични и тъпи/явно не са предназначени за улавяне на плячката, а за стабилност/Кътниците са широки, снабдени отгоре с глеч, за да не се износят при странично триене, а не са остри, за да разкъсват плътта.
При всеядните хивотни, обаче, както при мечките, предните зъби приличат на тези на тревопасните, кучешките са като на хищниците, а кътниците са едновременно изострени и широки, за да служат за двете цели.
Ако разгледаме сега зъбите на човека, ще видим, че те не приличат на тези на тревопасните, нито на тези у месоядните или на тези у всеядните. Те съответстват точно на тези у плодоядните. И заключението идва, че човек е плодояден/Плодът обхваща всеки продукт от растителното царство, полезен за човека: зеленчуци, ядки, зърнени храни и плодове/.
Да се спрем сега на храносмилателния канал.При месоядните животни червата са от три до пет пъти по-дълги от тялото, измерено от устата до ануса; а стомахът им е почти сферичен. Червата на тревопасните животни са от 20 до 28 пъти по-дълги от храносмилателния им канал. Стомахът им е удължен и е по-сложно устроен. При плодоядните животни дължината на червата е от 10 до 12 пъти по-дълга. Техният стомах е по-широк от този на месоядните и има удължение, служещо като втори стомах.
Положението при човека е както при плодоядните животни, макар че анатомията да твърди, че червата на човека били от 3 до 5 пъти по-дълги от тялото му. Тук е допусната грешка, а именно: тялото е измерено от главата до петите, вместо от устата до ануса, както е направено и при останалите животни./измерване на храносмилателния канал/. По този начин отново се стига до извода, че човек е плодояден.
Разглеждайки естествените наклонности на сетивата, усета при избиране на тяхната храна, чрез който всички животни биват насочвани за храната си, ние установяваме, че когато хищниците открият плячка, те така се възбуждат, че очите им светват и смело се нахвърлят върху жертвата и лакомо лочат от бликналата кръв. Тревопасните животни, напротив, отказват да се докоснат и до естестяената им храна, ако тя е напръскана с кръв. Техните сетива на обоняние и зрение ги водят към чиста трева и билки, които те вкусват спокойно и с наслада. Същото е и при плодоядните животни. Техните сетива винаги ги водят към плодовете по дърветата и полето.
При хората от всички раси откриваме, че техните сетива на мирис, слух и зрение никога не ги водят към убиване на животни. Те дори не могат да понасят гледката на убиване. Винаги се препоръчва кланиците да бъдат вън от града; хората издават строги закони, забраняващи месото да се превозва в открити коли. Може ли след всичко, обяснено дотук, месото да се счита като за естествена храна на човека, когато неговите очи и носът му се отвращават от месото, освен ако не бъде погълнато чрез ухание и подправки, като сол, захар и обработено в кухнята. Когато пък съпоставим от друга страна чудните аромати на плодовете и при самия им вид очите ни блесват радостно а устните се изпълват със слюнка! Може да се отбележи също така, че различните видове зърнени храни и корени притежават приятен, но по-слаб аромат и вкус и то, когато са необработени. Тук отново стигаме до заключение, че човек се определя към плодоядните. Когато се разгледа храната на малките деца, установяваме, че храната на новороденото е мляко. В гърдите на майката липсва мляко, ако тя не поема като своя естествена храна плодове, ядки и зеленчуци.
Единственото разумно заключение, което може да се извади от това, което се разгледа досега, е, че различните зърнени храни, плодове и зеленчуци, а за пиене мляко, чиста вода и плодови сокове са естествена храна на човека. Тези плодове и зеленчуци, изложени на слънце и въздух, са подходящи за човешката система и щом се приемат в нормални количества и сдъвкани добре и напоени със слюнка, винаги те лесно се асимилират.
Друг вид храни за човека са неестествени и така са неподходящи за неговите органи и те се явяват като чужди за организма. Когато те влизат в стомаха, те не се асимилират правилно, техните субстанции, смесвайки се с кръвта, се натрупват в отделителните и други органи на тялото и тъй като те не са пригодени за тези органи и са по-тежки, те не могат да намерят път и да бъдат изхвърлени навън. Така те се утайват между тъканите и започват да ферментират и следствие на това започват да се причиняват болести, както физически, така и умствени, и накрая това води до преждевременна смърт.
Опитите показват също, че вегетарианската храна, почти без изключение, е идеално подходяща за правилно развитие на децата, както физически, така и умствено.Чрез тази храна техният ум, разбиране, воля, темперамент получават правилно развитие."