|
Тема |
Re: БОГ и връзката ни с НЕГО [re: Yogin] |
|
Автор |
vitaminko () |
|
Публикувано | 08.09.06 14:10 |
|
|
Оказва се, че на мен ми е по-лесно да си представям, че няма бог, няма дух, няма душа (съществуването-несъществуването на всички тези понятия не подлежи на доказване според мен) и така пък ми става още по-лесно да се отърсвам от насложени в мен суеверия от типа, че ако направя еди какво си някаква невидима сила ще направи с мен еди що си.
За какво ми е да си доизмислям света и себе си? По-добре да се опитвам да разбера света и себе си. Доколкото мога. Без суеверия.
"За бог може да има спор.Все пак той е нещо всеобхватно,нещо въздесъщо и по тази причина е непонятно за ума/той разбира се е и над него/.И така всеки който се опитва не да го усети със сърце а да го измисли изпада в безкраен спор." Ами значи аз още повече съм си улеснил живота. Нито си пренатоварвам мозъка (не се опитвам да си измисля какво е Бог), нито си пренатоварвам сърцето (не се опитвам да го усетя, не че знам какво общо има сърцето с усещането, освен, че си променя пулса).
"Смърт наистина няма." Значи няма отърване.
Що не опиташ един ден ей така да си кажеш: "Аз имам ли нужда от бог? Ако нямам, от какво най-много имам нужда?"
Отговорът на втория въпрос е невероятно прост.
********************************************************************************
|
| |
|
|
|