Повечето хора понякога изпитват цялостност, но като едната страна на двойното движение между ПРЕЖИВЯВАНЕТО на единение и ПРЕЖИВЯВАНЕТО на разделение. При което не се ПОЗНАВА Цялостта, а по-скоро се ПРЕЖИВЯВА цялостност, което е само половината от уравнението. Самата Цялостност не е преживяване, защото липсва преживяващият. Тя не може да бъде преживяна като опит, защото няма нищо ИЗВЪН нея. За всяко двойнствено преживяване и опит има противоположна страна, друга точка (това е именно “преживяващият”), на фона на която това се възприема като преживяване. С две думи субект-обект.

Но от гледна точка на цялостта, няма нищо извън нея, няма противоположна страна, няма дори наблюдател, отделен от нея, затова Цялото не може да се познае по отношение на нещо друго.
Тази Цялостност представлява СЪЩНОСТТА на просветления, а не негово ПРЕЖИВЯВАНЕ. (обект и субект са едно; липсва наблюдаващия, егото го няма, а цялата вселена е твое тяло, както и цялостното съзнание е твоето съзнание, в което Съзнание се побира и съществува цялата вселена)