Състоянието на просветления не е някаква изтънчена връзка с Бога, която изпитва търсещия понякога; това състояние идва и си отива, а просветления е отвъд двете (липсата и наличието на това състояние). Остава само потока на събитията в настоящия момент, преживяване в пълнота на всичко, което се случва: радост, печал, щастие, тъга, разочарование, удовлетворение. Всички взаимосвързани противоположности съществуват и функционират чрез просветления, защото човешкия организъм съществува в дуалността и той ще изпитва всичките тези двойнствени противоположности, както и всеки друг човешки организъм.

Но при просветления липсва въвлечеността и разделеността – това са вторично качества, насложени върху “това, което е”. Има или покой с “това, което е” или въвлеченост (идентифициране със своето его) , разделение и противопоставяне на “това, което е” и за повечето хора това са редуващи се състояния.
Естествено е да предпочитате състоянието на единение пред състоянието на въвлеченост и разделение, но за просветления тези състояния не съществуват.

Окончателното разбиране включва в себе си полярните противоположности, като ги поглъща и така те става част от единното цяло на вселената. Това е Цялостността. Двойнственостите съществуват ВЪТРЕ в Цялото като нейни аспекти.