Будистката дхЯна едва ли се отличава съществено от "Патанджалевата", особено като имаме предвид едномоментността на всяка дхарма, в това число и на дхармата самАдхи. Именно заради фундаменталната невъзможност на устойчивата медитация в будизма (няма как да удължиш съществуването на нещо, което по определение съществува само един миг) осемте дхЯни са донякъде еквивалент на осемте йогийски самАпатти, да не говорим за това, че самият термин самАпатти означава и осемте степени на Аря Марга, който е фактически път на медитацията. КШаНикатва (мигновеността) на будистката медитация е и основната причина за ударението, което се слага върху випассана и осъзнаването на всеки атомарен факт на съзнанието. Теоретически на повече будистката медитация не е способна, защото обектът на медитация автоматично се превръща във викалпа (или калпана, ментален конструкт). Всеки траещ във времето обект според будизма е викалпа, конструкция на съзнанието, превратна представа.

Съдържателна и функционална разлика между дхЯна и самАдхи няма, и двете са форма на йогическо възприятие (йогаджа-пратякШа според Патанджали и коментатори, йоги-пратякШа според будистите). Разликата е, че първото е неустойчиво и бързо се разпада, то е като гениалната мисъл, която ви хрумва за част от секундата и вие не сте в състояние да задържите, като мълния, която проблясва в ума и след нея остава само състоянието на поразеност, докато самАдхи е задържано прозрение, устойчивата и равномерна светлина на пречистената манас-саттва.

P.S. Dhyana се предава на български или като дхяна, или като дхйана, а най-правилно като дхЯна, за да подчертаем дългото А в я (йА).

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите