Отново ме обзема чувство на гняв. Въртя се и не виждам изход. Споря и се заяждам. Обяснявам на човека отсреща как протича разговорът ни, какво ще стане, ако той каже едикакво си, как аз ще реагирам, как бих се ядосала, как ще ми мине, как ще се усетя и как е по-добре да не си говорим и да го няма, за да мога да изпитам и гнева и минаването му и урока след него. Въртя се и не чувам какво ми се казва. Какво...да започна с някаква толкова проста техника ?? Да започна да дишам равномерно ?? Кой? Аз?? Дето какви ли не сложнотии разбирам...аз, дето мога да ти събера вода от десет кладенеца и да ти изкарам есенцията...аз, дето...всъщност знам, че е прав. Не искам да му призная, че е прав. Твърде елементарно е за мен. Горда съм...мнооого горда. Но това е може би единствения ми шанс...Да започна отначало! Сложнотиите може да са ми дали много, но ме въртят в кръг...Защо все търся трудното, като може толкова лесно да живея....
да правя нещо абсолютно елементарно, редовно, без да очаквам нищо...просто така...
...........................
Стечения на обстоятелствата или може би не. Сама съм и ми е тъжно. Сънувам ясно как се разделям с приятеля ми. За първи път си позволявам да го сънувам това директно, друг път бягам по кантовете. Не мога нищо да направя. Разбирам го. Питам го в съня си, дали все пак не бихме останали приятели. Отговорът е категорично не.
.........................
Чета темите в дир-а и попадам на тези за медитацията. Скоро бях попаднала на едни стари такива, включително и на мои мнения. Всичко е едно и също. Нещата около мен се променят, но въпросите си ми остават същите. Две години сигурно са минали и аз съм на все същото място. Серина търси отговори на това какво е медитацията. Защо са и отговори...това няма да и помогне. Кой си ти...кой си ти...
.........................
Нямам какво да губя. Последната връзка, за която се държах се скъса. Разделих се с най-любимото си същество ( на сън, но като си сдухан го приемаш за истинско ). Писна ми от тези въпроси ! Кой съм аз...искам да го усетя, искам да го видя...!! Затварям очи.
.........................
Слушам се как дишам. Не с ушите. Или може би наблюдавам. Бавно...равномерно.... Кой съм аз?... Усещам как дъхът ми влиза и излиза. На дълбоко...с всяко издишване потъвам по мъничко...Боже, ти който си на небесата.....ти, който си в мен, в сърцето и в душата (Ботев)....Бог е в мен????....дишам бавно и плавно...Къде отива дъхът като издишам?...изчезва?...разпилява се?...Бог се разпилява?........Аз се разпилявам?....баавно и плаавно.....какво съм аз??...това там аз ли съм
?...въртя се спираловидно навътре...какво аз ??...кой аз??....дъхът аз ли съм??....дъхът остава.....няма друго....кой диша?? ...усещам...усещам се...не знам точно...Усещам, че съм на прага...че нещо леко се е пропукало, че съм леко навътре...а има огромно навътре, в което искам да се загубя...
...........................
Излязох от състоянието. Изкараха ме мислите. Сетих се защо всъщност ми е от толкова време гадно. Защо обстоятелствата са точно такива. Лека еуфория. Вървя напред назад и изборявам на ум, защо нещата са точно такива. Как всичко е толкова толкова разумно...
............................
Няма Бог и въобще не е вярно, че Цялото е разумно, поне не в този смисъл. Не нещо супер интелигентно е наредило от месеци сложнотиите, изпратило е хората тук там далеч от мен и подобни, само и само аз да разбера нещо. Аз въобще не съм важна...ама въобще. Нещата са си просто такива, каквито са. Желанията, мислите на хората са ги отвели там, където са. Всеки прави това, което иска да прави, дори и да го определя като съдба. Аз - включително. Единственото е, че не приемам нещата, такива каквито са. Да тека....много, много хубав израз...да не се захващам никъде.....
................................
Отново сме заедно с приятеля ми. На живо не сме се разделяли...Отново се хванах...Но сега е леко по-различно...даа...отново и отново...като на въртележка....бавно и плавно....въртя се в спирала....на вътре....