Според мен конфликтите са многоизмерни и на различни равнища в реалността ни, в която сме "попаднали". Ето няколко профила:

1. Ако личност изпадне в проблем, то се поражда конфликт с вътрешните му разбирания, поражда се бунт на вътрешния аз с околността. Много често биваме целево въведени в конфликтни ситуации, които чудото живот ни поднася. Въпреки че, се изживяват трудности и/или несгоди, това затвърждава характерите ни, чрез поредното преживяване. Нещо като каляване на стомана. После става по-здрава, по издържлива и с "опит" от термичната обработка. Така биваме проверявани доколко сме готови да понесем даден конфликт и най-вече какъв изход и действия бихме предприели за да решим проблема. Системата винаги има решения, тя е реално съществуваща. Но от нас зависи към какви решения ще се насочим. Винаги ти се "дава" такава порция конфликт/проблем, колкото можеш да понесеш. Ако ги нямаше конфликтите на личността ни в реалността, то би било аналогично на литаргия и бездействие [рабирай пропиляно време]. Изпратени сме да работим над себе си най вече и да се самоопознаваме чрез опитности и отношения/любов помежду ни.

2. Междуличностен конфликт. Това е като един тенис сет. Топката се препраща, стига се до забиви, който овладее топката печели. Тук беше вече изказано подобно отношение, за борбата на надделяване на разбиранията между двете страни, за личностните убеждения и стремежа за налагане. Колкото и да се борим, безсмислено би било. Защото всеки един от нас е уникален. Няма повторения! И в тази бездна от многообразие всичко е отражение на личните ни убеждения и възприятия - индивидуален субективизъм. Нещо от сорта на лична свобода, наше, лично пространство. Ето защо е КРАЙНО НЕЛЕПО И ГЛУПАВО, АБСУРДНО ДОРИ да се спори и да се налага нечие мнение, според мен. Предимно трябва да се уважаваме, а това пъти липсва в Интернет средите. Забелязваш ли, че по-скоро тук хората се дърлят, отколкото уважават?

3. Атаките, в повечето случай са несъстоятелни и безполезни. Предизвикателствата обаче, са нещо друго. И ако са започнати с добра умисъл, са един вид игра на вибрации. Ако крайният резултат е уеднаквяване на честотите на трептене, се получава резонанс, който е плодът на предизвикателството и накрая завършва с любов. Това уеднаквяване на вибрации се постига с взаимни компромиси и принизяване на Еготата. Обаче, често до взаимно съгласие не се достига а само до ниво конфликт - спор, кавга, разпра... което произвежда омраза, неприязън...

И в рамките на гореизложения контекст от мен, несъмнено ще има несъгласни, което си е красотата на уникалността ни