Понякога е много лесно да се биеш със силен, но можеш ли да го направиш със слаб...
Разбира се, че не. Нали в Панчатантра е казано:
"Какво е вятъра за вейките зелени,
щом духне, те се свеждат отведнъж,
а колко дъбове е виждал повалени,
могъщият се бори само със могъщ"

"нещата трябва да бъдат само между двама човека, а другите да заемат пасивна позиция"
Ако пак се позовем на Панчататнтра там пише:
"От чужда работа далеч,
това е напаст цяла,
така от някакъв си клин,
маймуната умряла".
Можеш да прочетеш приказката към шлоката, с нея започва книгата.

Когато нещо става, то не е изпитание само за участващите, а и за зрителите. Човек, така вижда какво има в себе си. Как взима страна, започва да осъжда, да оценява, премерва и пр. Всичкото това е продиктувано от личният му мироглед и оценките се раздават с съответствие с него. Кое е добро в крайна сметка? Ако някой се държи добре с теб и ти говори мили неща, да не говорим комплименти, колко си напред с материала, това ще е пагубно за душата ти, понеже гордостта не спи. И ако друг те унижава, той ти връща гордостта в нормалните норми. На кого трябва да благодариш в крайна сметка?

То май трябва външна намеса, за да се усети, че на нас нещо не ни е в ред...
Точно външната намеса показва кое е в ред и кое, не.

Няколко думи за конфликтите.
За да има конфликт, значи има разлики в информационните структури на хората. Кофликтите произлизат на базата на желанията и сравняването на информационите структури. Опитът за налагане на единна информационна структура, значи повсевместно унищожение на всички други, което е геноцид. Хората не осъзнават, че в себе си, те всъщност имат желание за геноцид, понеже желаят тяхната информационна структора да наделее над другите. Това се появява на базата на сравнението. Например, моята йога е такава, но йогата на еди кой си не е такава, това сравнение поражда кофликт. Този конфликт не е нищо друго, освен желание за унищожение. Няма начин човек да стане като теб, със същата структура, понеже ще има несъотвествие в пространствено-времевите структури, което е неминуемо.
Сравнението...трябва да се внимава за него.