Знанието ти е теоретично и ще ти отговоря с друго теотеретично знание.

Логиката е средство, instrumentum. Ние си служим с нея като с ножа, когато режем хляба. От друга страна, мисленето е естествено състояние на душата, то е нейна енергия , която в различна степен е присъща на човека от раждането му. Християнството е въвело думата ипостас, hypostasis, което по-скоро се превежда със субстанция,substantia - то означава личностно съществуване и разграничава онази уникалност на всяко лично битие, която пък се удържа от другото важно понятие - Природа, БОГ. Природата е една, но ипостасите - много. Човечеството е Единно по природа, но е Многоипостасно. Душата и тялото съставляват природата, която прави всички ни едно, прави еднакви, уни-формени. Личноста, Човешката Ипостас, прави обаче тази уни-форма уникална, безценна. Основната мисия на човека е да Ипостазира Природата, да я оличностява. Когато се слива с природата, престава да бъде той, самият себе си, слива се с безличното дао, става единен с първоизточника. Вместо да проявява върху себе си творческата си енергия, която има от Бога, като Негов образ и подобие, той отхвърля образа и се о-без-образява, ставайки едно с Природата.


Една от най-неразрешимите загадки е трансцендентната иманентност на Бога, познаването на Непознаваемия. Като казва ОШО, можеш да проникнеш, но не можеш да го разбереш и контролираш.

Ясно ли се изразих за "минаването отвъд двойнствеността"?