"Йогичната садхана ви напомня постоянно да сте съсредоточени и осъзнати. За да се отъждествявате с “АЗ СЪМ” , и да гледате на преживяванията си като на преминаващо представление, без да се отъждествявате с тях или се се привързвате към тях. Дали това са асани, пранаяма, медитация , мантри или бхакти йога, или джнана или карма йога, целта е една и съща: Да ви напомня и да тренира съзнанието ви да остава чисто и свободно, докато това стане спонтанно и не изисква усилия. Поради навиците на ума, дълго време се изискват усилия. Човек може да очаква провали, но да се отнася към тях като стъпала към успеха. “Ако не се предадете, вие сте обречени да постигнете целта един ден”."

Прочети внимателно целият абзац. Не вземай никога част от него, така се губи връзката. Няма никакъв абсурд. Всичко си е точно. И е казано по въэможно на-разбираемият начин. Това, че за много от нас си остава трудноразбираемо е отделна работа.
Сега ще ти кажа нещо от моят опит, което може би ще приемеш. Когато започнах с опитите си да наблюдавам мислите си, в началото беше ужасно. Струваше ми наистина големи усилия винаги да се връщам към това, защото нямах навика да гледам на мислите от такава позиция. Не бях свикнал да ги наблюдавам като нещо отделно, аз се съдържах в тях, аз и мислите ми бяхме едно неразрушимо цяло. Налагаше ми се стотици пъти на ден да се връщам към наблюдението, ако се сетех. Тогава за пръв път усетих реално усилието. То произлизаше от това, че се противопоставих на навика да бъда едно с мислите. След много време вече ми трябваше далеч по-малко усилие, но все пак си оставаше като необходимо условие.
Докато една вечер, лежейки си в леглото видях мислите как преминават. Да, те се движеха ясно пред вътрешния ми поглед (очите ми бяха затворени) , движеха се отляво надясно. Тогава разбрах, че наистина Аз е нещо отделно от мислите. Всичко стана напълно спонтанно, без каквото и да било приложено усилие в момента. Усещането, което имах тогава, беше усещане за абсолютен покой.
Мисля, че за да можеш да стигнеш до възможността съзнанието да остава спокойно и чисто, ти трябват усилия. Идва един момент, в който умът се предава. Тогава всичко става естествено и спонтанно.
Когато съм чел описанията за срещата с Цялото на хора, постигнали го, винаги преди ми е правело впечатление количеството усилия, които се полагат преди това. И когато всичко вече е изчерпано, се проявява точно спонтанността.