Какво общо имат усещането за цялост и съзнанието? Просто едното обозначава другото. Когато това усещане се губи ние се опитваме да го възстановим. Когато не знаеме някой факт и с това нямаме пълната картина ние се опитваме да го научим за да възстановим усещането си за цялостност. Друг е въпросът дали точно тази картина си заслужава усилията.
Наскоро един възрастен съсед почина. Преди това да се случи той многократно ми казваше "Не ми се живее вече." Не поради депресия, а поради умора. Животът за него се беше превърнал в прекомерно усилие. Вече не изпитваше удоволствие от факта, че е жив. Почина от старост.
На въпроса имат ли съзнание кандидат-самоубийците изпаднали в депресия? Имат разбира се. Защо? Защото основната мисъл в главата им е "Не ми се живее вече." Какво се крие зад нея? Неистово желание за бягство. От тоталната липса на радост, удоволствие, усещане за цялостност. След като някой бяга от липсата на усещане за цялостност на къде се запътил? Някъде където отново може да изпита тази цялостност. За успелите самоубийци това може да се окаже смъртта. А дали наистина е така не се наемам да кажа. Нямам спомен да съм бил мъртъв досега. Важното е, че стремежът към цялостност присъства и у самоубийците изпаднали в депресия. С други думи и те имат съзнание.
Депресията е състояние на съзнанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите