|
Идеята е била на мароканския крал Хасан II....
Но да се върнем малко по-назад: Лигата на Арабските държави (така се казва всъщност) е основана 1954 г. и е по идея на ... Великобритания. Включва: Египет, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Трансйордания (от 1960 г. само Йордания) и Йемен. Впоследствие към нея се присъединяват освен Мароко, и Алжир, Бахрейн, Коморските острови, Джибути, Кувейт, Либия, Мавритания, Оман, Катар, Сомалия, Южен Йемен (от 1990 г. - обединен Йемен), Судан, Тунис, Палестина и ОАЕ. Целите на организацията са засилване на връзките между страните-членки, осъществяване на координация на техните политики и подкрепяне на общите им интереси. В рамките на организацията се правят опити да се решават проблеми и ситуации, възникнали между страните-членки или между страни-членки и трети страни. Сред тях са: египетско-суданският конфликт от 1958 г., мароканско – алжирският конфликт от 1963 г., иракско – кувейтският конфликт от 1961 г. и други. Основен сред разглежданите проблеми е израелско-палестинският конфликт. Седалището на организацията е в Кайро, Египет. В устава на организацията като сфери за сътрудничество са записани образованието, финансите, правната сфера, търговията, външната политика. Забранено е използването на сила за разрешаване на спорове от какъвто и да било род между членуващите в нея държави. Подписан е и общ договор за защита през 1950 г.
Сега, относно идеята, ето какво казва самият крал в спомените си по въпроса: (относно израело-палестинският, а можем да кажем направо израело-арабският ПРОБЛЕМ) "Но арабите никога нямаше да разрешат този проблем. Ако бях на тяхно място, щях да призная Израел и да го включа в Арабската лига.” Прибавя: “Естествено, защото това е държава, която не може да изчезне.”…“ Е, разбира се, неговите колеги-лидери на арабските държави, не са били на това мнение, но именно този крал и Мароко като цяло винаги са имали своя собствена позиция по въпроса с Израел и палестинците. Но това е друга тема (глава от дипломната ми работа).
Още нещо: "На срещата на ЛАД, проведена в Казабланка през 1965 г. крал Хасан взима думата и казва пред събралите се арабски лидери – на крал Фейсал на Саудитска Арабия, на Насър от Сирия, на Ареф на Ирак, на Саллал от Йемен, на Ал Хафед от Сирия, на Исмаел Ал Азхари на Судан, на Бумедиен, който представлява Алжир и на крал Хюсеин на Йордания: ”Няма две решения – или ще преговаряме за мирно съжителство и не крия, че това са моите предпочитания, или ще се възползваме от случая, че Израел не е по-силен технически и ще атакуваме."
И така нататъка...
|
Относно въпроса ти [re: William of Orange]
