|
Велика Италия, много велика! Снощи бях толкова щастлив, че нямах възможност да напиша нищо смислено, сега на трезва глава ще се опитам да направя един коментар за мача и великолепната победа на скуадра адзура в един от най-важните мачове в цялата история на италианския футбол. Италия победи трикратния световен и европейски шампион в неговата бърлога, там където маншафта имаше от 14 мача 13 победи и един равен. Италия надигра домакина на световното първенство, а когато към това се прибави и името на Германия, то успеха е титаничен и несравним. Италия изигра перфектен мач, стигна се до там, че германците отправиха своя първи удар в очертанията на вратата... чак в 63 минута ?!?! дело на Клозе и отразен от Буфон. А вторият удар в очертанията на вратата на Джиджи (и последния за цял мач на Германия) дойде чак в средата на второто продължение и това всъщност беше най-чистата позиция до която беше достигнал футболист на Германия за всичките 120 минути игра. Отново отлична намеса на Буфон, който отрази мощния удар на Подолски под напречната греда в ъглов удар. И Италия доказа, че може да се играе голям футбол срещу домакина на световното първенство само с техника, тактика и класа, а без грубости и балтии, факт -> първият жълт картон в мача за адзурите дойде чак в края на мач...
Това което скуадрата игра в този мач, през всичките 120 минути е чиста демонстрация на перфектния футбол, на футбола достигнал върха на техническата и тактическата мисъл и физическата подготовка. Липи знаеше как да спечели този мач, футболистите знаеха и го търсиха, но постепенно и с увереност, шампионска увереност и наглост. Италия контролираше мача от първата до последната минута, а смените на маестро Марчело Липи бяха класически.
Италия започна изключително уверено мача още от първата минута и не позволи на германците да приложат своя стар и изпитан метод на бърз и мощен натиск и по възможност удар в първите 10, 20 минути на мача. Ритъма на игра се определяше от футболистите със сини екипи, печелеше се борбата за първа топка, противника се пресираше в неговата половина, а атаките на скуадрата бяха бързи, технични, разнообразни и остри. Отлично подаване на Тоти изведе в отлична позиция Перота, но последния си поведе малко по-силно топката и опропасти отлична възможност да изведе отбора си напред. Малко по-късно последва триходова скоростна атака Пирло, Гросо и след прострелното подаване на Фабио в последния момент Метцелдер изби топката в корнер, иначе тя отиваше на чиста позиция за гол на крака на Тони. За цяло полувреме игра немците успяха да сътворят само една опасност пред вратата на Буфон и тя дойде след едно грешно отиграване на Пирло в средата на терена, от там Клозе направи силна и скоростна атака, освободи коридор за Бернд Шнайдер, но шута на десния халф-бек на маншафта излезе малко в аут (а и беше в обсега на Джиджи Буфон). Гатузо и Пирло спечелиха средата на терена и надиграха Балак и Боровски. Като цяло това беше най-слабия мач на Балак на този Мондиал, но това се дължеше повече на Андреа и Рино, които умело си го препредаваха и не му дваха абсолютно никакъв простор за действие. В същото време Фабио Гросо направи невероятни слизания по фланга и то там където са Шнайдер и Фридрих. В другата зона Каморанези направи силно полувреме и надигра Филип Лам, като последния трябваше да получи жълт картон, когато Муро му счупи кръста с един финт и бе съборен малко преди границата на наказателното поле. В крайна сметка 0:0, но това 0:0 спокойно можеше да се нарече началото на края за бундестима и мечтата на цяла Германия. В някой друг спорт, тениса например това щеше да значи сет и пробив във втория за единия съперник. Защото във футбола все пак има логика и когато в един такъв толкова важен и равностоен мач единия отбор играе с видна лекота и смяна на темпото, то рано или късно ще постигне своето. Второто полувреме бе много по-спокойно, немците изнесоха играта малко по-напред или по-скоро италианците пак смениха ритъма на игра и след като не успяха да го спечелят с откритата си и нападателна игра през първата част се опитаха да приложат нова тактика, на изчакване и опит за решаващ удар на контраатака. Това обаче ставаше все по-трудно, защото германците като нито един друг отбор в света усеща кога противника е леко разколебан и точно тогава става изключително опасен. Немците започнаха да контролират повече топката, но атаките им така или иначе стигаха до наказателното поле на Италия, а там Канаваро, Матераци, Гросо и Дзамброра бяха безпогрешни. В атака обаче трябваше промяна, защото Тоти направи слабо второ полувреме, до Лука Тони не достигаха топки, а и той сякаш се умори да се връща непрекъснато в задна позиция, за да взима топката и да я преразпределя към останалите. На Перота въздуха също започна да попривършва, а голямото разочарование на това второ полувреме беше Каморанези, който беше надигран от Лам на фланга, получи жълт картон, загуби нервите си и след това направи един нов глупав фаул, добре че все пак се овладя, защото ако беше направил още едно подобно нарушение можеше да бъде и изгонен... Липи трябваше да действа и той го направи. Марчело видя, че с 4-5-1 няма да стане, т.е. германците се приспособиха към тази игра, видя че Италия няма да може да спечели така, няма как и да загуби, но Липи искаше победа преди дузпите и вкара в игра втори нападател за сметка на халф (Якуинта за Каморанези), вкара в игра техничния и по-маневрен Джилардино и свежия и много техничен и опитен Алекс Дел Пиеро. Бяха сменени точните хора, а именно уморените и нямащи какво повече да предложат на съперника Каморанези, Перота и Лука Тони. Италия стана изключително офанзивна, бих казал направо 4-3-3, а Тоти заигра като типичен класически плеймейкър в средата на терена. Защо Липи предприе този риск и всъщност риск ли беше това?
1) Не може да се каже, че беше толкова голям риск, защото Германия изигра едни тежки 120 минути срещу Аржентина и в тази горещина (28 градуса) в Дортмунд футболистите на Клинсман не бяха толкова свежи в продължението, въпреки че се доказа, че домакините са отбор подготвен отлично физически, а и те самите не спряха да търсят гол в продължението. Но някак си личеше, че Италия доминира на терена, търси гола, владее положението. А в такава ситуация хищника (Италия) трябва да доубие жертвата, иначе след това тя може да и се изплъзне. Двете бързи греди на Джила и Лука Дзамброта в първото продължение не раколебаха Италия, това е само още един бонус за тях и тяхната психическа подготовка за мондиала.
2) Все пак Италия остана с Пирло, Гатузо, Дзамброта, Гросо, Канаваро и Матераци + един перфектен Буфон. Е, при наличието на тези футболисти в тази си форма спокойно можеш да рискуваш с по-отворена игра. Якуинта отиде в дясната зона на атаката, Джила в лявата, зад тях беше Дел Пиеро, а около тях Пирло и Тоти трябваше да дават пасовете.
3) С тези смени Липи не само търсеше гол и победа в продължението, но и се подготви отлично за дузпите. Да, точно така, дузпите. Всички казват, че ако се стигнело до дузпи Германия едва ли не била сигурен победител, ок статистиката е изцяло в тяхна полза и във вреда за италианците, но забележете кои най-вероятно щяха да изпълняват наказателните удари за италианците. Тоти, Дел Пиеро и Пирло, които са дузпаджии и да кажем в 90% от случаите ще вкарат гол + чистите нападатели Джилардино и Якуинта. Този път едва ли защитници и опорни халфове щяха да бият дузпи и да провалят италианците, а това + отличната форма на Буфон изобщо, ама изобщо не вещаше добро за германците. А и последните бяха вече твърде уморени. 120 минути срещу Аржентина, нови 120 минути срещу Италия, някои немци едвам ходеха в края, така че когато към това се прибави и психическата обремененост, то рискът за евентуален провал при дузпи е много голям. И обратното от първата до последната минута в играчите на Италия лъхаше увереност, лъхаше една сигурност и вяра в крайният успех.
Да, Италия е много голям отбор, Липи е велик треньор и се е получила смъртносна за всеки противник смес.
Как играха адзурите:
Буфон:
За цял мач имаше само две намеси, ами намеси се отлично. Значи отлична оценка
Дзамброта:
Свърши много работа, контролираше зоната си, помагаше и в атака. За цял мач се разколебе само веднъж когато бе надигран от Лам и го събори около наказателното поле. Удари греда. Отличен мач за Лука
Гросо:
Велик мач за Фабио. Комисията на ФИФА определи за играч на мача Андреа Пирло, но аз бих дал тази награда и на Гросо. Беше господар на левия фланг, направи отлични пробиви, вкара изключително красив гол благодарение на който Италия се класира за финала
Канаваро:
Поредния уникален мач на Фабио. Най-добрият защитник на това световно първенство. Когато трябваше правеше решителни шпагати, беше по-бърз от Клозе и Подолски за спорна топка, изобщо лъхаше една увереност и мощ с която просто отчая германците
Матераци:
Спечели високите топки, не направи нито една грешка, а последното е доста характерно за него и кариерара му. Двамата с Матераци обезличиха нападателната двойка номер едно на Мондиала - Клозе/Подолски.
Пирло:
Ами какво да кажа. Статистиката показва, че Андреа е играл 100 пъти с топката по време на мача ?!?! Отне 5 спорни топки в центъра, движеше се по цялата ширина на терена, стреля 2 пъти в очертанията на вратата и даде 5 успешни паса в атака, като този за гола на Гросо беше толкова техничен и гениален, че спокойно и бразилците може да го прожектират на своите звезди, за да видят как се прави тази работа
Гатузо:
Надделя над Балак (заслугата не е само на него, но и на Пирло и Перота), спечели битката и с Швайнщайгер когато последния влезе в игра. Спечели много топки и то без да прави груби нарушения. Във втори пореден мач Рино играе изключително умно и технично, като се опази от жълт картон с което щеше да пропусна големия финал
Перота:
Много добър мач и за Перота, но някъде до към средата на второто полувреме. След това някак си се поизгуби на терена, не знам може и физическите сили да са го напуснали, но правилно беше сменен
Каморанези:
Отлично първо полувреме за Мауро и слабо второ. Все пак с бързата си игра и честите смени на фланговете доста умори противника и най-вече Лам и Кел. Двмата с Дзамброта спечелиха дясната зона на терена
Тоти:
Боровски и Кел внимаваха страшно много за него, а и с топката повече играеше Пирло. Някак си Франческо така и не може да намери мястото си в този отбор, но все пак раздаде някои интересни пасове, но като цяло не може да се каже, че игра на необходимото ниво
Лука Тони:
Така и не стигна удобна топка за него, но пък той беше доста активен, връщаше се назад, за да търси топката, раздаде се, но се изчера и правилно бе сменен. Метцелдер спечели битката с Лука, това също трябва да се признае
- - -
Смените:
Джилардино:
Алберто бе доста критикуван на това първенство и от медиите и от тифозите, но с изиграните около 40 минути се реваншира и сега последните ще трябва да се извиняват. Включи се страхотно, а с техничната си и доста по-повратлива игра която предложи в сравнение с Тони изтормози немската защита. Удари греда, което беше изключителен малшанс, а през продълженията изостри много атаката на адзузите. Двамата с Якуинта бяха в повече за Метцелдер и Мертезакер, а след една тяхна страхотна размяна на пасове Дел Пиеро пропусна да накаже едно неразчетено излизане на Леман. При контраатаката за втория гол отлично гардира топката, изчака момента в който Дел Пиеро ще се изравни с противниковата защита, чукна леко топката, а от там Алекс вкара може би гола на първенството. Защото цялата атака беше класическа. Канаваро взе топката от слисания Подолски, изпревари го дърпайки мощно напред (и това след 120 минути игра?!), подаде на Тоти, който дръпна още по-мощно напред, изведе Джила, който пък чукна към Дел Пиеро, а последния прати топката от движение в паяжината. Просто класика.
Якуинта:
Раздвижи играта на адзурите. Тормозеше немците в цясната зона. Добро включване като цяло
Дел Пиеро:
Отлично включване за Алекс. С неговата техника и опит мисля на немците им се насъбра повечеко... Имаше един момент когато мушна топката между краката на един германец, последния му препречи пътя, но странно защо съдията даде фаул във вреда на Алекс. Вкара гол, който ако не беше станал щеше да остане една незавършеност на италианската класика в този мач
|
Италия - Германия (мнение)
