| 
         
        
  
        
					
				
			 
				Няма как да не започна с Далглиш. Много хора подкрепящи Ливърпул не бяха доволни от резултатите и от начина, по който Крал Кени водеше отбора. И на мен ми беше кофти да гледам как се дъним мач след мач. Но Кени е един от шепата хора, които могат да изградят основите на клуба отново по  "ливърпулския начин" и единствения, който можеше да получи необходимия кредит на доверие, за да преведе клуба през всичките не леки етапи на изграждане на нова династия в отбора. 
 Явно обаче втората половина на миналия сезон, когато бяха необходими бързи резултати с подръчни материали (играчи) и невероятните резултати на отбора тогава са подвели и собствениците и Далглиш. Те сигурно са решили, че той ще продължи по същия начин и директно ще надгражда в движение състава без да губи инерция, а той - че след като е показал, че още го може този занаят ще му гласуват доверие да преработи състава изоснови. 
 Което, както се видя този сезон означаваше почти пълна британизация, ограничаване на шансовете за изява на всички не британски играчи и налагане на млади момчета от школата. Т.е. реши да направи колкото стъпки е необходимо назад, за да може да създаде целия цикъл в клуба от самите основи. 
 Въпросната британизация е доста спорен момент защото на мен примерно много ми се искаше да видя Давид Силва и Хуан Мата в Ливърпул, но вместо тях гледах Даунинг, Адам и Хендерсън, което не беше особено приятно :)
 Точно трансферите на Далглиш му костваха работата и точно заради тях собствениците трябваше да проявят малко търпение. 
 От изявите в предишните им отбори нещата не изглеждаха толкова зле, но те дойдоха в момент след големи промени в клуба и трябваше да поставят основата на следващия голям тим на Ливърпул. Откровено си признавам, че доста от не спечелените или направо загубени мачове отбора игра добре, създаде много положения за гол и ги пропусна всичките. В един момент в първия полусезон играеха много добре и не можеха да вкарват, после явно спряха да си вярват и нивото на игра започна да пада. В мачове срещу големите отбори явно надъхването е свършило работа защото записахме победи срещу всички големи отбори този сезон. И то съвсем заслужени победи. 
 Може би Далглиш поемаше твърде много от вината върху себе си, дори при напускането на Комоли той каза, че трансферите са си били негови, а не на французина. 
 Както и да е - не зная кой ще е следващия мениджър на отбора и как ще процедира той, но Далглиш съумя цял сезон да тушира напрежението върху Керъл и накрая момъка започна да влиза в час най-сетне. Някъде четох, че трансфера на Торес бил "колкото е необходимо за Керъл + 15 милиона паунда", което обяснява безумието с цената му с желанието на Челси да имат испанеца. Което не значи, че на него му е било лесно да превъзмогне очакванията, които въпросната безумна цена е генерирала(а и той не игра почти 2/3 от по-миналия сезон заради контузия). 
 Това светкавично гонене на резултати не ми е по вкуса - не, че и аз не искам Ливърпул да започне да печели трофеи отново и най-сетне да го видя като шампион в Англия, но безумия като тези в Челси и Манчестър Сити определено не ми допадат. Или Манчестър Юнайтед - клуб, който почти десетилетие е оставян да играе с дългове от няколко стотин милиона паунда. Докато на един Лийдс примерно не му се размина. 
 А и факта, че издънката за класиране в ШЛ не се размина и на Кени Далглиш и беше уволнен още след първия си сезон в клуба няма да е от полза на следващия мениджър, нито на новата администрация, която ще дойде на мястото на освободените. 
 Но поне в Ливърпул никога не е скучно :))
 YNWA
  mirror of the mirror
        
        
  
          |