Първо, загубата боли, спор няма. Че е от Сити не чак толкова, но 1-6 си е разгром, още повече у дома. Ако трябва да бъда откровен, не съм очаквал да бием в този мач. С оглед на потенциала и формата на Сити, както и пословичния ни слаб месец Октомври, се надявах на равенство с клизма. Е, не стана.

Оттук нататък най-важното е да не се правят драми, трагедии и прочее. Както казва германецът Spiel abhacken, минало-свършено, ако мога леко да перифразирам по нашенски. В събота играем с Евертън и нищо друго няма значение.

А иначе Сити все повече заприличват на отбор, и не са онази сбирщина от играчи от миналата година. Какво да се прави, такива са реалностите в днешния футбол и трябва да се ориемат. Каквото постигнат ще им го призная, не съм се крил нито при Даглиш, нито при Венгер, Муриньо или Анчелоти. Освен това няма нищо по-хубаво и сладко от трудно спечелените титли, соу сЕтОацията е уин-уин.

Живи и здрави!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите