|
Случи се. Кристиано Роналдо е новият носител на "Златната топка" с голяма преднина пред втория Меси. А надувката Ибрахимович е чак девети.
Дано този толкова талантлив португалски играч продължи своето развитие, защото той има голям потенциал и може още повече.
Приемам наградата на Кристиано Роналдо като личен триумф. Никога не съм крил предпочитанията си към този футболист. Той успя да се превърне в мой любимец, още в първия момент, в който го видях на терена, нещо което рядко ми се е случвало.
Връщайки лентата назад, през лятото на 2003 година Юнайтед преследваше упорито Роналдиньо, но в крайна сметка не успя да го привлече и бразилецът предпочете Барселона. Твърде вероятно беше ако бразилският футболист акостира на Олд Трафорд Юнайтед да не вземе Роналдо и затова като видях в игра Кристиано си казах веднага на ум: „ Добре че взехме него, а не Роналдиньо”. Кристиано ме спечели със своята вълшебна техника, но най-вече с неговата дързост. Въпреки че се скъсваха да го ритат, особено през първите му два сезона в Англия той не се поколебаваше да пробива през зоната на играча, който го е малтретирал и винаги се усмихваше, всякаш за да демонстрира превъзходството си над противниковите играчи и тяхната безпомощност спрямо него, смеейки се в лицето им.
Чисто статистически победата на Кристиано Роналдо е безспорна. Той спечели титлата на Англия и на Европа със своя отбор Манчестър Юнайтед, като реализира 42 гола, без дори да е нападател, стана голмайстор на шампионската лига и си осигури Златната обувка, като голмайстор на Европа.
Като чисто футболни умения само Меси му беше достоен конкурент през тази година, а мераците на други играчи като Ибрахимович, за мен са неоснователни и без никакво покритие.
Тук идва мястото и да се обсъди личността на Кристиано Роналдо и да се анализира неговото поведение. Този футболист винаги е бил жертва на свръх очакванията.
Роналдо не е Марадона, Роберто Баджо или Зидан, но истината е че не му даден шанс и да бъде такъв. Защото в съвременния футбол индивидуалността въобще не се толерира, а всичко е подчинено на общите усилия и общите цели. И от това играчи като Роналдо страдат. Защото често големите спортисти са и егоисти.
Като Христо Стоичков, за който на Световното първенство в САЩ игра целия отбор и всеки гледаше да подава на него, за да вкарва голове, но това се оказа и правилната тактика. Като големият рали пилот Томи Макинен, който спечели 4 поредни титли с Митсубиши, но тимът му успя само веднъж да вземе титлата при конструкторите, като баскетболиста Коби Брайънт, за когото казват че не би подал и на майка си, но не и нужно, а това не попречи с него в състава си САЩ да вземат Олимпийската титла на баскетбол.
А егоизма на Роналдо е потискан прекалено силно, неговите индивидуални качества също. Не съм голям фен на сегашния Роналдо, този от миналото ми харесваше повече.
Когато лъжеше по 5-6 футболисти наведнъж, когато центрираше топката с пета, когато след негови финтове Джерард и Гатузо падаха на земята. Всичко това вече го няма, но защо човек да не прави нещо, след като това нещо му се отдава? Естествено, Роналдо трябва да развие вътрешно чувство в кой момент да направи нещо нестандартно и кога да спре. Защото примерно той е минавал по 4 човека наведнъж без проблем , петият го е затруднявал, но го е минавал с късмет, а шестият вече го е спирал. Но лошото е че въобще вече не се дава шанс на Роналдо за подобна изява. Той предпочита да подава топката на свой съотборник в изгодна позиция, но това е безсмислено, защото дори неговият съотборник да вкара гол, с тези си действия Роналдо се превръща в обикновен играч, а той има потенциал за много повече. И тук искам да отворя една скоба и да споделя че наистина много ме е яд че Фергюсън се съобрази с актуалните тенденции в играта, в която най-важното се превърна резулта, за сметка на чистото удоволствие, а от това страда най-вече играта, която е затворена и дефанзивна, вместо упорито да залага накрасивия футбол ,практикуван от Юнайтед с години и донесъл толкова много успехи на тима. Но съобразявайки се с тенденциите той силно ограничава и своите футболисти и затова повече никога няма да видим или поне в близко бъдеще Юнайтед да бие с 9-0 или 8-1 или да обръща мач от 3-0 до 3-5 или да бие като гост с 4-3. И всичко за мене някак си губи смисъл, защото аз съм станал фен на Юнайтед именно зарадуи стила му на игра, превърнал се в запазена марка, докато сега тима е една машина за победи, каквито са и Ювентус, Милан, Байерн, Реал, Барселона.
Но да се върна на Роналдо. Вярно е, че той е изприказвал много глупости. Но на мен това ни най-малко не ми влияе и винаги съм се чудел защо хората са такива роби на думите, а не гледат действията. С играта си на терена Роналдо винаги е показвал, че е достоен за Манчестър Юнайтед, независимо какво говори. И аз предпочитам такъв играч, който говори глупости, вместо такъв, който величае даден тим, а на терена не показва нищо.
Роналдо вече има над 100 гола за Манчестър Юнайтед и аз не съм от хората, коитио делят головете му на важни и маловажни, но все пак ще обърна внимание на твърдението че Роналдо не вкарва във важните мачове. Хората на това мнение имат право, но само донякъде и не бива да се прекалява и спекулира по темата.
Първо ще напиша че е съвсем нормално Роналдо да изпитва затруднения срещу защити като тази на Челси примерно и това е естествено, защото в Челси играят много по-добри защитници и много по-добре платени, отколкото в Рединг примерно и след като това е така е нормално те да се справят със задълженията си по-добре, отколкото своите колеги от Рединг, противното би било ненормално. В мачовете със силни тимове Роналдо е пазен много здраво и той просто не излиза на много добри позиции за гол, за което не бива да му се сърдим, след като не се е озовал на добро положение следователно той няма и как да вкара.
Въпреки това и въпреки младостта си Роналдо вече има голове на 3 финала- за ФА къп, за купата на лигата и на финала за шампионската лига, където освен гола игра много силно, като изключим пропуснатата дузпа и именно той бе главното вдъхновение за съотборниците си в мач, срещу традиционно неудобен противник за Юнайтед като Челси. Роналдо също реализира победния гол в домакинския мач срещу Лион на 1/8 финала и първия гол срещу Рома на 1/4 финала като гост.
Роналдо има общо 17 гола срещу финалисти или носители на КЕШ/Шампионска лига в лицето на Астън Вила-7, Арсенал-4, Рома-3, Челси-1, Ливърпул-1, Милан-1.
Роналдо има 4 гола срещу Арсенал, повече отколкото срещу този отбор са вкарвали играчи като Кантона и Нистелрой.
През сезон 1996/97 Юнайтед победи Арсенал в Лондон с 2-1. От тогава Юнайтед имат само една победа над Арсенал в Лондон, в която печелят с 4-2 , като Роналдо вкарва два от головете.
В градското дерби със Сити Роналдо има 3 гола и трите с важност за крайният изход на двубоя , а и в трите мача в които вкарва Роналдо Юнайтед печели над градския си съперник.
В мачове с непретенциозни съперници, но достатъчно завързани, като тези с Рединг и Фулъм през сезон 2006/2007 когато в първият случай не се знаеше как Юнайтед ще стигнат до гол, а във втория мача щеше да завърши наравно, Роналдо с пробиви, които съм виждал само когато играя на ФИФА успя да изтръгне благоприятен резултат за своя тим и да помогне за нарушаване хегемонията на Челси и спечелването на титлата от Юнайтед със 17 гола и 15 асистенции в първенството.
Искам да обърна внимание и на няколко момента, в които на пръв поглед Роналдо няма никакво участие и никаква заслуга. Ще ги изредя по хронологичен ред.
Първо, мача с Челси от сезон 2005/2006 на Олд Трафорд. Юнайтед спечели с 1-0 и прекъсна дълга серия на Челси без поражение, още повече че предния мач Юнайтед бе загубил с 4-1 като гост на Мидълзбро. Гола вкара Флечър, но центрирането на Роналдо си заслужаваше. То дойде в момент когато Юнайтед няма все още добри положения за гол в мача. Топката дойде малко неудобна за Роналдо, но той успя да я овладее и въпреки че крайният защитник Ферейра се бе изпречил на пътя му, Роналдо успя да го финтира и да го принуди да падне на земята, като по този начин си осигури пространство за добро центриране, след което падна и гола.
Продължавам напред. Незабравимият мач с Ливърпул, игран на 3 март 2007 година. Юнайтед би с 1-0 с гол в последната минута на О` Шей. Но как стана гола? Юнайтед си спечели да изпълни свободен удар от ляво на вратата на Ливърпул. Зад топката застана Кристиано Роналдо. Всички очакваха или директен удар или центриране във въздуха, за да може някой от Юнайтед да засече топката с глава. Вместо това топката описа много интересна парабола, тя се вдигна във въздуха за момент, но постепенно тръгна да се насочва към долния ляв ъгъл на вратата на Ливърпул, което обърка както защитата на мърсисайдци, така и техният вратар, който не успя да хване топката, тя попадна в краката на универсалния играч от Ейре и той вкара гол.
Последният момент. 1/2 финала с Барселона миналия сезон на Олд Трафорд. Гола вкара Пол Скоулс и Юнайтед биха с 1-0 и стигнаха на финал, но именно от Роналдо тръгна атаката за гола, той се впусна в индивидуален пробив на скорост, това веднага ангажира двама противникови футболисти към него, те успяха да му изчистят топката, но не добре и тя попадна в Пол Скоулс, който немаркиран от никой и имайки празно пространство пред себе си, благодарение на Кристиано Роналдо изстреля снаряд към вратата на Барса и вкара така ценния гол.
Ето такива, на глед дребни детайли, решават големите мачове.
А Кристиано Роналдо определено може и още , но трябва да му се даде свобода.
UNITED 1878
|
КРИСТИАНО РОНАЛДО- ЗЛАТЕН!
