Така е, най-велики и определено неповторими. Нямат нищо общо с последвалите ги поколения лигльовци, които в Атина и на предишното световно мислеха, че другите сами ще паднат, а те дори отбивайки номера, ще спечелят титлата.

Отборът от 1992г. игра в Барселона първо за страната си и после за публиката. В нито един мач нямаше мързел, влачене по терена, но имаше и уважение към съперника. Нямаше гавра с него, само заради огронмната разлика в класите.

Все пак признавам, че и сред сегашните има такива, които ми пълнят окото - Кинг Джеймс, Кобе, Уейд, Кид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите