|
Естествено, 42-ата спечелена по толкова драматичен начин титла заслужава своята отделна тема :)
На 22 май 2005г. Рейнджърс победи Хибс с 1:0 на Ийстър Роуд с гол на Начо Ново, а двата гола на Скот Макдоналд в самия край на мача на Фър Парк отнеха считаната за сигурна титла за Селтик след победата им с 2:1 на Айброкс в последния олд фърм за сезона.
Сега, след като Селтик загубиха на Айброкс с 0:1 и от Мадъруел вкъщи отново с 0:1, титлата изглеждаше невъзможна и за най-големите оптимисти. На следващия ден след домакинската загуба на Селтик от Уел, Рейнджърс записа 3:3 в Дънди и все пак остави съвсем малка пролука за зелено-белите надежди. Мисията за Селтик беше ясна - победи във всичките седем оставащи мачове, сред които и два пъти срещу Рейнджърс, и надежди последните да се препънат още на две други места.
Победите срещу Рейнджърс дойдоха в два повече от драматични мача, като в първия Ян Венегор оф Хеселинк отбеляза победния гол в продължението, а във втория Селтик направиха обрат до 3:2, след като губеха с 1:2. И точно както и през 2005г., Хибс и Мадъруел бяха отборите, които взеха дейно участие в спечелването на титлата. Тогава Хибс биха Селтик на Паркхед, а Мадъруел на Фър Парк, сега Рейнджърс записаха равенства срещу тях на Ийстър Роуд и Фър Парк и превърнаха Селтик във фаворити в последния ден от сезона. Този път обаче издънка от страна на зелено-белите нямаше, а напротив - тя дойде от гостуването на Рейнджърс на Питодри, където "доновете" победиха с 2:0.
Така, 42-ата, шеста за последните осем сезона и трета поредна, титла на Селтик стана факт след един от най-драматичните обрати в първенството. Разбира се, за него в не малка степен спомогна и сгъстената програма на Рейнджърс в края и събраните много гостувания. Именно слабата форма на Рейнджърс навън през целия сезон им коства титлата, като от 19 мача успяха да запишат едва 9 победи.
Седемте победи от последните седем мача на Селтик бяха един отличен завършек на сезона за зелено-белите, който би реабилитирал донякъде Стракан и ако не беше спечелил титлата. Сега, естествено последният се ползва с кредит на доверие от феновете, а и е едва третият мениджър в историята на клуба, записал три поредни титли. Но колебливата и неатрактивна игра на Селтик през голяма част от сезона не може да бъде пренебрегната. Селтик остави съдбата си в първенството в ръцете на други отбори, въпреки че има капацитета да наложи тотална доминация срещу един продължаващ да бъде много посредствен отбор на Рейнджърс, макар и след завръщането на Уолтър Смит. През зимата Смит се раздели с най-добрия си играч - Алан Хътън по посока Спърс и с единствените си класни играчи в лицето на Макгрегор, Куеляр, Фергюсън и донякъде Томсън, беше много близо до спечелване на домашен требъл. Рънът в УЕФА с пет гола в девет мача беше плод предимно на щастливо стечение на обстоятелствата. Без никакво съмнение Селтик трябваше да бъде много по-категоричен този сезон и ще е затваряне на очите да не се признае, че титлата дойде след много голяма доза късмет.
Дано в клуба се направят необходимите анализи, а не да се пропуснат в еуфорията.
Сред играчите, донесли третата поредна, заслужават да бъдат отличени Боруц, Колдуел - за последната част от сезона си, Макгиди - най-добрият футболист в Шотландия и Макдоналд - най-дорбрият голаджия с цели 31 в дебютния си сезон. Хинкел се оказа добро попълнение за десния бек след Нова година, а тандемът Робсън-Хартсън за последните мачове в центъра на халфовата линия даде резултати. Но именно там си остава най-уязвимото звено на отбора, а Донати и особено Браун разочароваха. Дано Браун догодина покаже възможностите си. Хеселинк записа 20 гола, сред които най-важния за сезона - този срещу Рейднжърс за 2:1, но не е играчът за Селтик, който всички се надявахме да бъде. Самарас показа добри включвания напред, ще видим дали ще бъде закупен.
|
Glasgow Celtic - SPL Champions 07/08
