|
Манчестър Юнайтед за втори път след 1999 успя да спечели Шампионската лига и така прибави четвърти значим европейски трофей към витрината си след КЕШ през 1968 и КНК през 1991.
Сезона завърши така, както и започна. С дузпи между Челси и Манчестър Юнайтед и Юнайтед отново спечели. В началото за Комюнити Шийлд, сега за Шампионската лига.
Може да се каже че успеха е заслужен. Юнайтед за втори път спечелиха Шампионската лига без нито една загуба, а по пътя си може да се каже че срещнаха достойни съперници във фазата на елиминациите, понеже Лион и Барселона надиграха Юнайтед в своите домакински мачове, а Челси снощи бе по-добрия тим от Юнайтед през второто полувреме.
Юнайтед излязоха с двама чисти нападатели в лицето на Тевез и Руни, а Харгрийвс игра в дясно, докато Роналдо беше преместен в ляво. Тази постройка според мен се оказа решаваща за успеха. Дори когато видях съставите и разположението на футболистите не вярвах че ще играят по този начин, като си мислех че Харгрийвс ще е в центъра, а Тевез ще бъде забит на фланга. Преместването на Роналдо в ляво се оказа изключително успешен ход, като той изигра най-силния си мач през този сезон, който е изключително успешен за него като голмайстор на Висшата лига и на Шампионската лига, носител на Златната обувка за голмайстор на Европа, както и защитил двете си индивидуални награди от миналия сезон за играч на сезона в Англия според пишещите за футбол журналисти и според неговите колеги.
Всичко се отдаваше на Роналдо на левия фланг, той правеше каквото си поиска със своите опоненти, всички пасове му се получаваха, нямаше грешен пас и направи брилянтни отигравания, дори на няколко пъти с пета, а пробивите му по крилото и центриранията винаги вещаеха опасност. За гола какво да кажа, просто класическо изпълнение.
О т дясно най-вероятно щеше да му е по-трудно ,тъй-като Ашли Коул му е равностоен съперник.
Юнайтед определено бяха по-добрия отбор през първото полувреме, докато през второто Челси имаше превес, а в продълженията играта бе изравнена.
През първата част, освен гола на Роналдо много опасно бе положението в 35тата минута, когато Руни даде дълъг извеждащ диагонален пас по въздуха и в ляво Роналдо със своята скорост успя да достигне топката, подаде мигновенно на Тевез, който от упор стреля с глава към Чех, но вратаря на сините се намеси брилянтно, а при добавката на Карик отново чехът бе на висота. В 45тата минута пък, отново след центриране на Роналдо Тевес се размина за малко с топката на много изгодна позиция. Челси имаха един опасен удар на Балак с глава преди да изравнят в края на полувремето с гол на Франк Лампард , възползвал се от рикоше и неразбирателство в защитата на Юнайтед.
В самия край на полувремето пък Карвальо беше за директен червен картон след като влезе особено жестоко на сънародника си Роналдо без никаква мисъл за игра с топката. Можеше да се получи много тежка контузия, но добре че Кристиано е жилав и издържа на поредната балтия.
Втората част Челси доминираше и имаше по-опасните положения за гол.
Удариха игреда чрез Дрогба. В продълженията играта се изравни и двата отбора отговориха с по едно много опасно положение. Челси удари греда чрез Лампард, а удар на Гигс бе избит малко пред гол-линията от Тери.
Но като цяло Юнайтед си подаваха топката по-добре през целия мач и атаките им бяха по- смислени и дойдоха от отборна игра, а не от отделни отигравания на даден играч. Но въпреки това няма да е грешно, ако се каже че мача бе равностоен.
Дойдоха и дузпите. Чиста лотария. За мен да спечелиш с дузпи е по-голям късмет отколкото да вкараш два гола в последните минути и това съм го писал много пъти.
Челси нямаха толкова шанс при изпълненията, колкото Юнайтед и загубиха.
Но миналия сезон се радваха именно Челси във финала за купата на страната, въпреки че не бяха по-добрия отбор тогава.
Не може да не се отбележи 100 % успеваемост и на Юнайтед, а и на Сър Алекс Фергюсън на европейски финали. Юнайтед имат едва 4 еврофинала в историята си, но и четирите са спечелени. Отбори като Бенфика, Барселона, Ювентус нямаха това щастие. Безспорно съдбата обича Манчестър Юнайтед и не може да се отрече че този отбор има и късмет, но нима е спреведливо да се обвинява в липсата на манталитет за мачовете от евротурнирите отбор който винаги измъква своето? И се бори за всеки трофей, защото има смелост да стори това и самочувствие , а не си избира приоритети къде да играе.
И миналия сезон бе на полуфинал ,тази на финал, доказателство за силата и постоянството на този отбор. Мога да правя и аналогии и съпоставки с други тимове, но не си струва.
Това за манталитета важи и за Сър Алекс Фергюсън. Той ВИНАГИ печели, и с Абърдийн веднъж и с Юнайтед три пъти. Той не познава загубата и дано догодина в Рим Юнайтед пак е на финал и пак го спечели, за да се отличи още веднъж Юнайтед като отбор който трябва да се уважава.
Може още много да се пише и за самия мач, и за играчите и за други интересни, макар и странични неща , но не сега. Засега стига.
Ще завърша с това, че съм радостен ,но умерено. И повече съм се радвал в други случаи, но така е , не можеш да кажеш на вътрешните си чувства и сърцето кога да се радва повече и по-малко.
За мен веки трофей който спечели Юнайтед е важен и аз се радвам на всеки трофей, даже и на този от турнира в Амстердам през 2006, горе -долу по същия начин който се радвах вчера.
Пак казвам, и повече съм се радвал, но така е .
А за ШЛ, дано тези от УЕФА за в бъдеще приведат турнира в един по-нормален вид.
От несъстоятелни отбори никой няма нужда.
UNITED 1878
|
....AND IT`S MAN.UNITED!
