|
Учудвам се, че все още никой не е реагирал на снощната победа срещу Израел, затова отварям такава тема. Винаги съм бил песимист относно класата на националния отбор и Макларен, но това, което видях срещу Израел неочаквано ми хареса. Отдавна не бях гледал мач, в който Англия да атакува и да създаде толкова много положения. Три и повече голове досега Англия можеше да вкара само на футболните джуджета Андора (тя даже не трябва да се брои, срамно е) и Естония. А Израел все пак е много по-силен. Макар, че в отбора на Макларен имаше играчи, които са резверви в собствените си клубове, те играха добре. (Ходът с Филип Невил обаче беше много странен, не бих се учудил ако видя отново и Ники Бът както е тръгнало). Жал ми е за Джо Коул, игра добре, но явно в Челси е малтретиран и е загубил много от това, което беше заложено у него. Той сбърка като отиде в Челси, където все пак има място за него, но португалецът го държи на резервната скамейка, докато на терена бъка от негърчета, които даже не са големи футболисти. Сега се вторачвам в Ийгълс. Следя го от 2 години като юноша и силно се надявам, че Ферги няма да го провали. Това момче трябва да играе като титуляр. Поема рискове, импровизира, има самочувствие. Футболът блика у него. Остане ли на резервната скамейка само за година ще се свие, ще излиза за по 10-20 минути като резерва и ще бъде провален. Дано Ферги не постъпи така. Все пак Юнайтед единствен от грандовете държи много британци на терена - Рууни, Скоулс, Гигс, Карик, Фердинанд, Невил, Браун, О'Шей, доскоро А.Смит и т.н. Венгер изгони всички британци отдавна, в Ливърпул останаха само Финън и Карагър май, в Челси само Лампард и Тери държат фронта. За британските таланти има място само в Чемпиъншип и по долните етажи на Премиершип. С огромен интерес чакам мача с Русия, дано да тръгнем добре напред след тази очаквана, но трудна победа, която чакам.
|
Англия срещу Израел и Русия
