|
Предполагам вече сте прочели прочуствения 'анализ' на Хорхе Валдано за това какво харесва публиката на Анфийлд. На мен лично всичко това ми прозвуча в стила на Моу или на петльо след мач Валенсия - Челси
Та ето какво казва сеньор Валдано:
Бившият световен шампион с Аржентина от 1986 г. Хорхе Валдано атакува безкомпромисно футболния стил на Жозе Моуриньо и Рафаел Бенитес пред испанския в. "Марка". Според него прагматичният и силов стил на Челси и Ливърпул се дължи на комплексираните им мениджъри, които са били неизвестни и посредствени футболисти. Валдано, в момента коментатор и лектор, атакува безкомпромисно Моуриньо и Бенитес след полуфинала между двата тима в Шампионската лига. "Футболът е изтъкан от субективни чувства, от внушения, в което стадион "Енфийлд" няма равен. Покажете лайно на пръчка в центъра на този страстен, луд стадион, и ще намерите хора, които ще ви кажат, че това е произведение на изкуството. Но не е: това е само лайно, което виси от пръчка. Челси и Ливърпул са най-чистите, най-изявените примери накъде върви футболът: много интензивен, много колективен, много тактически, много физически и много директен. А къс пас? Не. Финт? Не. Смяна на темпото? Не. Двойно подаване? Пета? Не ставайте смешни. Нищо подобно. Изключителният контрол и сериозност, с които и двата отбора изиграха полуфинала, унищожи всяка творческа волност, всеки миг на изтънчено умение.
Съдбите на Моуриньо и Бенитес се пресякоха в свят, който е следен и експониран от медиите, поради което те се гледат един друг с такова недоверие. Но двамата имат нещо общо: незадоволен глад към слава и стремеж да поставят всичко под контрол. И тези неща се дължат на един ключов фактор: нито Моуриньо, нито Бенитес са пробили като футболисти. Точно това ги накара да канализират всичката си суетност към треньорството. Онези, на които им е липсвал талант да се прославят като футболисти, не вярват в таланта на играчите, те не вярват в умението за импровизация, за да се печелят футболни мачове. Накратко: Бенитес и Моуриньо са точно този тип треньори, каквито Бенитес и Моуриньо биха искали да имат, за да пробият като футболисти."
Предполагам всеки като го чете си казва ' Баси колко е прав и колко точно е обяснил всичко' или ' Баси и тъпотиите казани от фен на пътуващия цирк'..
Ето какво е отговорил Арам Потурлян, като и двете статии са от '7 дни спорт':
За живота нямам право да говоря. Не го познавам, нещо повече - бягам от него. И затова нямам право да говоря за живота (според сръбския писател Милорад Павич има хора, които се страхуват от живота, и такива, които се страхуват от смъртта).
Остава ми да говоря за смъртта. Защото никой от онези (така ми се струва, но може би бъркам), които може да прочетат писанията ми, не познава лично смъртта. Затова по някаква леко съмнителна, но в същото време и неоспорима логика имам не по-малко право да говоря за смъртта от който и да било друг.
Сеньор Хорхе Валдано не харесва футбола на Челси и Ливърпул. Той твърди, че публиката в Англия не е достатъчно взискателна, прекалено наивна е, няма достатъчно изчистени естетически критерии за играта, наречена футбол. "На тях и лайно, увиснало на пръчка да им покажеш насред стадиона, ще кажат, че е произведение на изкуството", възмути се Валдано тези дни. Според него Челси и Ливърпул загробват футбола. Треньорите им Моуриньо и Бенитес били пълни комплексари, които, движени от спомена за неуспеха си да станат футболисти, сега искат да затрият футбола.
Макар всеки да има право на мнение, ми се струва, че сеньор Валдано малко се е объркал. Футбола го затриват едни господа, но те не са Моуриньо и Бенитес. В основата на затриването на футбола, подобно на всяка друга човешка дейност, стоят най-вероятно парите. И макар сеньор Валдано безспорно да разбира от футбол, остава впечатлението, че не разбира другата, по-голямата игра, наречена живот, която между другото неминуемо завършва със смърт. А може би сеньор Валдано просто гони някакви свои лични цели, за които можем само да предполагаме. Но го прави за сметка на Челси и Ливърпул, на Моуриньо и Бенитес, на феновете.
Не всеки в живота може да си позволи да бъде Реал (Мадрид) или поне Барселона. А и далеч не всекиму е позволено. Реал и Барса са грандиозни митове, изградени (в случая с каталунците - доста нескопосано) с помощта на чудовищни протекции. Достатъчно е да споменем един емблематичен момент от модерната история на Реал, клуба, в който Валдано вдигна реномето си на футболист. Белия балет имаше няколкостотин милиона дългове. Последва щракване с пръсти от страна на отракания архитект на "галактическата" епоха в Кралския клуб Флорентино Перес (разбирай - продажба на клубната база на държавата, начело на която, по случайност точно тогава, бе заклетият ВИП фен на белите Аснар) и дълговете се изпариха. Минаха няколко години, Перес се спаси (по случайност премиер вече беше заклет фен на Барса - Сапатеро) и се оказа, че въпросните дългове съвсем не са се изпарили. А са си в цветущо здраве и във финансите на Реал продължават да царят пълен хаос и произвол. И това ако не е красиво, и това ако не помага за процъфтяването на футбола, кое?! Но я си представете - Реал (Мадрид) да фалира! Луди ли сте? Я не ни занимавайте с глупости!
Що се касае до Барса, нека напомним, че по отношение на най-престижните на Стария континент клубни дрънкулки (КЕШ, но не в смисъл на пари в брой, а като съкращение на Купа на европейските шампиони) Барселона е на едно и също равнище с великия Нотингам Форест. Вярно, спечелените дрънкулки не са единствено мерило за величието на един клуб. Но този факт някак автоматично и неизбежно превръща Барса в клуба с най-нереалистично съотношение между действителни успехи и претенции. В известен смисъл Нотингам Форест е далеч по-велик от мита Барса. Нотингам Форест е отбор, който за 3 години изминава пътя от втора дивизия до спечелването на КЕШ. При това в период, когато КЕШ наистина е турнирът на шампионите, а не на някакви алчни за пари клубни шефове, готови да опорочат всички познати спортни принципи в стремежа към увеличаване на притока на парична маса. След това Нотингам Форест защитава европейската си корона - нещо, което Барса никога не е правила.
Ливърпул, подобно на Реал, също имаше дългове. Но за разлика от "галактическия" Реал, в последните години не поставяше световни рекорди по прахосничество с привличането на Фиго, Зидан, Роналдо, Бекъм и т.н. Напротив, на "Енфийлд" дойдоха Джими Траоре и Дитмар Хаман, Стив Финън и Владимир Шмицер, Мохамед Сисоко и Дирк Кайт. Всички те надскочиха себе си в Шампионската лига. И сега отнякъде изпълзя сеньор Валдано и обясни на Ливърпул как се играе футбол!
Ливърпул не може да избира какъв футбол да играе, нито хората в Ливърпул могат да избират какъв живот да водят. Господата, които контролират движението на паричните маси, отдавна са взели това решение вместо тях. Но Ливърпул може да избере как да умре на терена - сражавайки се до последна капка кръв. Току-виж и неминуемата смърт се поуплашила и отложила неизбежната си среща с червените.
Ситият никога няма да разбере гладния. Думите на изтънчения, префинен футболен аристократ и стилист Валдано звучат горе-долу като знаменитото "Като няма хляб, да ядат пасти". С една мъничка уговорка: при всичките си (според Валдано) престъпления срещу футбола в историята на играта Ливърпул на Бенитес сътвори едно от най-красивите, най-безумно красиви неща. Нито Реал, нито Барса, при целия си показен и креслив блясък, са успявали да уплашат смъртта и съдбата така, както го стори Ливърпул на финала в Шампионската лига преди 2 г. Така че, сеньор Валдано, следващия път - моля, пазете собствените си лайна за собствената си тоалетна, вместо да вмирисвате т.нар. публично пространство.
Ами какво да се добави към това.. Пак едни ще кажат 'Баси, как му го начукал на тоя индианец', а други 'Баси и глупостите преписани от жълти вестници'.. Пак въпрос на гледна точка.
Тук обаче е редно да споменем 2 трансфера - Луис Енрике и Фиго и сега нека си представим Стивън Джерард да отиде в Манчо, Кристияно Роналдо в Пуул. Трудно е нали? То и назад е трудно.. май само за Пол Инс се сещам и то минал през Интер. Май във футболът има нещо повече от подаване с пета и изтънчени умения. Не че видяхме такива на Алианц арена от страна на Реал. Та феновете на Пуул не знам на какво ще се радват, но част от тях ще се радват да са на финала в ШЛ в Атина и то без мултимионни трансфери, без да си подаваме терени, без да купуваме златни топки и т.н. Май някои ги боли от това и тези дни редовно дават интервюта за какво ли не. Да, при цялата ни мъка във Висшата лига, за 3 години имаме 2 финала.. За някои за подобни неща са нужни доста повече години, въпреки парите и трансферите. А това... това казва всичко на всички хейтъри и драскачи, за които Пуул е дърварски тим или нам си какъв:
Ливърпул не може да избира какъв футбол да играе, нито хората в Ливърпул могат да избират какъв живот да водят. Господата, които контролират движението на паричните маси, отдавна са взели това решение вместо тях. Но Ливърпул може да избере как да умре на терена - сражавайки се до последна капка кръв. Току-виж и неминуемата смърт се поуплашила и отложила неизбежната си среща с червените.
И за това не са нужни погалвания на съдбата или изтънчени умения и творчески волности... За това е нужно нещо повече, защото Пуул не е отбор от 1992-а насам..
А да сравняваш Бенитес с Моуриньо е малко странно.. поне така ми се струва..
|
За Валдано, лайната, клечките и злобата
(ветеран)
