Да, това е истината, напълно си прав във всичко. Да, ама сам разбираш, че въпросът не опира само до тия дебили. Говорим за любов, за страст. Тук логика няма. Просто тогава Англия беше символ за нас. Ами че аз бях тийнейджър през 60-те. Англия беше за нас недостижим връх, някъде далеч и високо в облаците. Аз и моята група бяхме на много високо ниво, по цяла нощ слушахме радио. Излезеше ли нова песен, я разучавахме до сутринта. Спомням си нощта, в която излезе Хелп на Бийтълс (трябва да е било през 65-та, май, бахмааму). Всички бяхме музиканти, разучихме песента и сутринта на плажа във Варна я пеехе с китарите без грешка. Мина смаян един унгарец: Не може да бъде, откъде я знаете, че тя излезе вчера?
Така живеехме тогава - всичко беше забранено, но ние трескаво намирахме път към всичко. Спомням си, че когато умря Джими Хендрикс, казахме на Бандараците. Братята се опулиха, не бяха още разбрали, а беше минал цял ден. Ние ги бяхме изпреварили. Единият от приятелите ми свиреше с Емил Димитров, след това с Лили Иванова, другият стана барабанист на Тангра. И Асен Гаргов беше в тайфата. Получавахме всяка нова плоча на Бийтълс, Стоунс, Крийм, Крийдънс, Лед Зепелин, Пърпъл и т.н. и т.н. още на първата седмица след излизането й в Лондон.
Преживях, още съвсем млад, спечелването на световната титла. Беше велик момент в скромния ми живот. Тогава наистина смятах, че английският футбол е най-добрият в света. Световното го видяхме (за пръв път по телевизията), но това беше изключение. Нашата телевизия не излъчваше, но не пропускахме черно-белите мачове по Белград - със силен снеговалеж, понякога без звук. Понякога гледахме отразения образ в някой прозорец, получаваше се по-добър образ. Събирахме се по 20-30 души в стая, да гледаме поредния голям мач. Не беше както сега, всичко ти влиза в стаята, ако искаш - спиш, ако искаш гледаш. Големият футбол тогава беше тайнство, недостъпно удоволствие за простолюдието.
Е, имаше и дни на добър сигнал, при ниска облачност. . Останалите ливади, които и понятие си нямаха какви препятствия преодоляваме, за да бъдем up-to-date, на другия ден ме гледаха зяпнали в устата, когато им разказвах за Бест, Боби Чарлтън и Денис Лоу.
Светът тогава беше съвсем затворен, живеехме в духовно робство. Флагът на Юниън Джек беше забранен, не можеше да го развееш, биеха. Аз съм левскар и когато през 65-та опиянени от щастие носехме с другите копелета синьото знаме, на Раковска ме прибараха няколко милиционери, счупиха ми пръта на знамето, разкъсаха самото знаме и ме натикаха в една Газка. Вътре имаше 12 чесъни, как се бяха натъпкали вътре и досега си остава тайна за мен. Завлякоха ме върху колената си и ме бъхтиха през целия път до районното. Вярно, разбиха ми зъбите, но нямаха пространство, да замахват, накрая само малко кървях, но оцелях. Биеха ме гадовете с вековната омраза на селянина към интелигента, но може ли да биеш така едно 16 годишно момче. Държаха ме цяла нощ в 4-то районно, за нищо, просто защото моят отбор беше станал шампион и аз веех синьо знаме. Затова обичахме Англия, футбола й, историята й, музиката й, хумора, литературата, поезията. Обичахме английските коли, славната й история, знаменитите пирати Морган и Кид, славният Френсис Дрейк и другите знаменити пътешественици, разкрили света за останалите, великата английска наука, най-добрата в света, разкрила тайните на природата чрез Нютон, Максуел, Томпсън, Фарадей, Дарвин, Ръдърфорд, Хъмфри Дейви и още и още...
Човек трудно се раздделя със заблудите си. Трябваше да минат 40 години, за да разбера, че англичаните не ги е еня, както точно забелязваш ти. Те страдат от някаква нечувана дебилност, от липса на самокритичност, със слонска кожа са, никаква обида не ги засяга. Самомнителни, тъпи и самодоволни. А футболът им? Слаб, слаб, бездарен, жалък в сравнение с майсторите...
Нима вече ги мразя? Ами да, почти. А футболът им? Не, още чакам, но знам че няма надежда. Виж клубовете им. Левски например, е един съвсем скромен отбор в сравнение с големия европейски клубен футбол. Но постави Левски в Премиършип! Ами като изключим Ман Юнайтед, Челси, Ливърпуул и Арсенал, Левски е по-добър от всички останали отбори. Някои ще се възмутят, но Левски е далеч по-добър например от Тотнъм. Абсолютно съм убеден, че Левски ще бие Шпорите в 7 от всеки 10 мача. Да не говорим за останалата скръб - Блекбърн, Чарлтън, Фулъм и и т.н. до последната жалка гарнитура в лигата. Боклуци безподобни.
И за МК си напълно прав. Мисля, че само Палмейрас бихме веднъж. И сега се чудя, как е било възможно. Но тук има и нещо друго, не им върви на големите европейски отбори на японска земя. Губят редовно от най-обикновения латиноамерикански отбори (даже от мексиканци или перуанци), дори когато в състава си имат най-добрите бразилци и аржентинци. Не мога да си го обясня. Изглежда е нещо в аклиматизацията – и от едната, и от другата страна са 7-8 часа разминаване във времето, но от едната страна са в плюс, от другата – в минус. Кой знае!

Редактирано от nick_22O2 на 01.04.07 11:16.