|
ето има сийд бре :)
арктик са симпатяги до третото слушане. нататък стават прекалено еднообразни, така си мисля. на мен пък ми приличат много на echo & the bunnymen - същата мешавица от алтърнатив, пост-пънк и инди. но не разбирам защо ЧАК такъв успех имат, при положение, че англичаните си имат една сюрия групи, които правят подобна музика. за аркейд файър - там ясно, те са напълно оригинално явление, но bloc party или арктик са просто един добър клонинг на разните му брит-поп-шоугейз и т.н. вълни.
сега за новия албум казват, че щял да бъде малко по-тежък, ще видим. дано разнообразят малко стилистиката си, че тоя номер "ние сме ърбън веселяци, пеем за нещата на живота" ще вземе да се изтърка :)
като стана дума за нови албуми, категорично първото място в разочарованията за последните 10-15 години :) взимат студжис... ебаси, не вярвах, че след злополучното завръщане на the who (тоест на долтри и тауншенд, защото the who са невъзможни без другите двама), някоя друга класическа група ще се изложи по такъв начин.
35 години мълчание, три брилянтни албума и през тази година се завръщат с най-уникално тъпите текстове ("my idea of fun is killing everyone"?! или пък "this is the end of christianity" изпято 27 пъти подред), и възможно най-уморената и еднообразна свирня. даже най-слабите солови албуми на иги струват повече...
ве огромен резил, само се чудя дали са го издали заради парите, носталгията по едно време или иги боледува от някакво старческо заболяване :)
да, реквиема намирисва на мейнстрийм, докато пи е издържан в тотално некомерсиален стил. при това в реквиема има някаква демонстративност, сякаш аронофски използва човешката трагедия за набиране на точки.
иначе за новия филм все лоши отзиви чувам...
а в pwei не обичам залитанията по хип-хопа. фолс пънкове са те, анатема !
хехе, е аз за банановия албум казах, че е най-влиятелният, иначе велвет няма как да бъдат поставяни като група пред бийтълс, цепелин или флойд. :)
но определено са в десятката. относно авангардизма - бе съвсем не са първите, които бичат разни експериментални звуци, но са първите, които ги вкарват в сърцето на традиционния блус-рок и така вдъхват живот на алтърнатива.
при това велвет го правят без да изоставят блуса (в лицето на лу рийд), за разлика от едни флойд, които почват с възможно най-хаотичните звуци и след напускането на барет се връщат към блуса.
ами mr. bungle са супер, обаче при патън нещата са ясни - той е луд и с всеки следващ албум задълбочава в лудостта си. докато праймъсите са абсолютна загадка - имат фенове сред почитателите на всяка произволна музика и лично аз предпочитам да вярвам, че лес клейпул се ебава с целия свят чрез музиката, която прави - нещо, което прилича на поведението на франки запа.
освен това праймъс са и може би най-неопределимата жанрово група. не знам дали знаеш, но на тага на уинамп има такъв жанр - "primus".
отделно, че басът на лес се е превърнал в нещо като запазена марка на цялото им звучене - нещо, с което могат да се похвалят малко групи.
бе аз общо-взето в един кюп слагам всичките "меки" британски рок групи от края на 80те до ден днешен. просто, защото всички черпят от едни и същи източници - бийтълс и мод движението, пънка, а по-новите от смитс и стоун роузис.
а и всичките звучат по един сходен начин - мелодично, сравнително опростено, леко депресивно и т.н.
като стана дума за роузис, на мен още по-любими са ми james. в гласа и излъчването на тим буут има нещо много въздействащо, не колкото брет андерсън, но все пак... а seven е прекрасно въведение към излезлия две години по-късно parklife.
|
Re: британска музика [re: SevenYearBitch]
