|
troublegum е страшен албум, както и infernal love (:
последната им тава не ми хареса особено, въпреки великото име (never apologise, never explain).
иначе loose много ме кефи.. това е 100% пънкарска песен от средата на 90', когато си личи цялото значение, което металица и нир са придобили.
но е страхотна..
а новия филм ще се гледа.. линк към него да ти се намира (: ?
а и аз не съм толкова масивен фен на киното като цяло, та камоли инди продукциите (:
макар че един от най - любимите ми филми е pi на аранофски, който се води яко популярно инди (това ще да е някакъв оксиморон :), а останалите обикновено са филми на линч и кубрик.
а на мен не ми пречи, че е дистърбинг, точно обратното, ако е направено с вкус няма нищо по - освежаващо от една хубава, култова брутална сцена, където виждаш по - красив начин нещо толкова грозно.
изкуство във висша степен.
а аз пък не съм голям фен на куин. нито на фреди. пичът имаше страшен глас и целия му сексуален намек ме кефи, но просто куйн не са ми сред любимите групи.
слушам ги, имат велики песни, установена група са - но ако си пиша 20-те любими групи със сигурност няма да ги има (:
всъщност поставен така въпроса и в топ 50 няма да ги има.
а нирвана можеха да не останат толкова известни, но навярно щяха да се превърнат в нещо като пърл джем в момента - а пърл джем ще останат като една от най - достойните за уважение групи от 90', а и в рока като цяло.
велвет според мен не са подценени в никакъв случай. в смисъл, че не може група, която твърде често е цитирана като най - важната група в рока, а банана като най - влиятелния албум да бъде подценена - без значение колко е добра.
а всъщност покрай този 'банан' останалите албуми на групата остават малко в странни - безобразно изумения white heat, white light, красивия velvet underground, 'заредения с хитове' loaded.
но и е лесно да се види защо - бруталната 7+ минутна експериментална епопея с многозначителното име - табу 'хероин', бруталното интро на venus in furs, тихата красота на all tomorrow's parties, класическия рок'ен'рол в run, run, run, прекрасната I'm your mirror, и, разбира се, I'm waiting for my man, песен, унищожила толкова много табута и бариери не само в музиката, а и в цялостната американска култура (:
ех, не издържах и си го пуснах. няма такъв албум.
а тези песни съм ги чувал, просто не знаех, че са на самолетчетата (самото им име е наркоманско ФФС, нали не си падаше по хипарии). ами ще се дръпнат, както и dinosaur jr.
а фейт в никакъв случай не са конвенционална група. всъщност, ако се абстрахираме от американския ъндърграунд през 80' (, който е по - добрата част от грънджа и т.н. 'алтернативен рок' през 90') те са най - нестандартната група, която изгрява в края на 80'/началото на 90' - дори такива пионери като саундгардън (стандартен хеви метъл), джейн'с адикшън (арт - рок примесен с тежки рифове) или ред хот чили пепърс (първият албум е някаква бъркотия, втория е толкова фънк, че ме кефи неописуемо много, в третия ред хот намират своя си стил.. mother's milk има много силни парчета, но звучи прекалено полирано и общоприето за мен.. чак с bssm ред хот успяват да създадат 'шедьовър' - и един много нестандартен албум, всъщност най - нестандартния от тези, които пробиват през 91') не могат да претендират за толкова артистични експеременти и нестандартно звучение.
примерно surprise! you are dead.. коя друга група, пробила в мейнстрийма може да пусне такава песен в студийните си албуми?
линкин парк?
ай бет (:
дори epic си е една много малоумна и интересна песен... за видеото да не говорим.
иначе си спомням, че като излезе първия колдплей ми харесаха - за изгряващите по това време пишлемета (с мен начело) това беше съвсем нов тип сцена, който не звучи като нищо, което сме слушали досега.
та по мое мнение първия им албум НЕ е слаб.. не и силен, вярно, но с няколко сингъла успяха да се установяват като група, а и клиповете им бяга интересни.
вторият албум беше поносим, а третия си е отвратителен..
а крис мартин колко ме дразни.. е, не колкото боно, ест .
а разел е нечовек.. няма такъв втори..
а да ти кажа аз не съм чак толкова запознат с меникс след ричи.. слушал съм им албумите, но предпочитам best of collections честно казано.
с брит поп-а съм така всъщност, групите имат поредица от силни сингли, но цели силни албуми - много рядко.
въпреки че parklife нямам проблем да си го слушам наведнъж (:
но библията е масивен албум, един от най - безкомпромисните и екстремни албуми въобще.
if you tolerate this your children will be next също е голяма песен, но заради това ужасно меинстрийм поп звучене не може да се сложи в същата графа с песни от библята, които лесно могат да бъдат определени като по - слаби като структура, текст, всичко..
иначе и pavement има една такава песен conduit for sale.. велика.
|
Re: британска музика [re: vogelfrei]
