на емпетрица ми е, още по-култово :)
и за аларма я използвам, интрото е страшно надъхващо :)

теръпи? са интересна група... на първо слушане са се набутали в един тесен и еднотипен жанр като хард-рока, а всъщност успяват да го обогатят с безброй детайли, така че да звучи приятно дори за не-хард рок фенове като мен :)
всъщност целият troublegum звучи невероятно зряло и надмогва сериозно метъл и хард рок клишетата... не е никак случайно, че пичовете правят кавър на isolation, защото цялата тава подозрително прилича на някой пост-пънк албум, обаче с повечко жица :)
и на мен die laughing ми е личен фаворит, ноо на едно ниво с lunacy booth и turn.

ве сфф в последно време се комерсиализира, вече ги няма някогашните инди филми, ами се залага на малко по-печеливши продукции и известни имена.
обаче линча е ре-зач-ка. ако си фен на линч, не се съмнявам, че ще ти хареса

вярно, че е три часа и прекалено дистърбинг на места (за разлика от мълхоланда или лост хайуей, които са малко по-леки за гледане), обаче това за мен е ултимативният филм на линч. същите идеи, които срещаме и в по-ранните филми - за сексуалността, паметта, обичайната критика към холивуд - всичко това го има във филма, при това показано дигитално, което според мен отива напълно на стила на дейвид...

дорс са култови, да. обаче в никакъв случай толкова "влиятелни" и значими, колкото щяха да са без секси задника и самоубийството в правилния момент на морисън.
същото важи и за нирвана примерно. докато обратният пример са едни куин - и без "героичната" смърт на фреди са си абсолютен култ.

а велвет - хех, те са вероятно най-подценяваната група в историята. аз си имам една теза, че банана е най-влиятелният и важен за развитието на рока албум.
от една страна, при него виждаме изчерпването на класическия блус (крийм, хендрикс и т.н.)
а от друга чрез велвет пробиват авангардът и алтернативният подход, които по същото време се пръкват и в музиката на ранните флойд и прочие.
не е никак случайно, че дорс звучат до голяма степен олд скул, с някакъв 60тарски привкус, докато велвет ще звучат модерно докато свят светува :)

цъ, еърплейн си имат само една мацка, която пее отвреме навреме, останалото са все кочове :)
Човекът там е йорма кауконен, един финландец, който преобразява страхотно класическите блус-сола чрез вкарването на фолк елементи и на оня така познат и от джанис, и от велвет LSD-influenced нарко-звук :)
със сигурност си слушал двата им най-известни хита - somebody to love (донт ю нийд самбади ту лав и т.н. :) и white rabbit (една от най-известните наркомански песни ;)
всъщност еърплейн се разпадат по някое време и останалите членове се събират под името джеферсън старшип... това е май вторият подобен случай, заедно с джой дивижън - ню ордър ;)
и както с наште хора, старшип не са нищо особено в сравнение с оригинала. :)

ахъм, и аз бях на концерта на патън и разел... макар че не си падам по рап, тоя разел е некъв уникум... като малък сигурно е глътнал цял оркестър и сега се опитва да го изплюе ;)
иначе, да, фейт са сравнително конвенционална група, която съчетава добре познати стилове, докато с фантомас (особено), пък и с мр бънгъл майки се опитва да надскочи музиката... а и консервативните рок-фенове не си падат по разни експерименти с музика, която не е рок - електронна, рап и т.н. :)

аз колдплей ги помня от самото начало, с клипа на yellow, и още тогава се зачудих как подобна група може да жъне такива успехи... явно че ърбън депресарщината на рейдиохед още не е отшумяла съвсем в англия (всъщност нейните корени могат да бъдат открити още при флойд ;)
а освен копнежа по новите флойд, колдплей обраха и копнежа по новите бийтълс - сладък вокал, който пее за нещата на живота на фона на меки китарки :)
освен това колдплей след втория албум яхнаха модната анти-буш вълна и не случайно третият албум се оказа разочарование за мен.

а меникс, естествено никога не бих ги сложил в един ограничен жанр като брит-попа, но е факт, че без ричи започнаха да се изразяват (музикално) на типичен брит-поп език (макар и да говорят за кастро, ван гог, камю и каквото още им падне ;).
аз обаче не разбирам защо хората толкова много плюят последните им два албума, особено know your enemy.
не знам, не знам... друг албум, в който едновременно да има бийч бойс-influenced хитове, подигравки с диското, лирики като "we love to kiss the dalai lama's ass/ cos he is such a holy man" и толкова джази-елегантно парче като ocean spray, не трябва да бъде подценяван.

а библията, макар да ми е наистина като библия, е не по-високо от ok computer. holy bible си остана по-отчужден и недооценен албум, докато рейдиохед с компютъра направо написаха духовна история на 90те. заедно с нирваната, ахтунга на юту и тен на пърл, това са албумите, които ще останат като свидетелство какви са били хората на 90те.

на dinosaur jr. най-вече първите три албума си струват... в третия (bug) има едно парче, в което на фона на неква стържеща мръсна китара, вокалчето психясало крещи "why don't you like me??" и тва към шест минути... откъдето и да го погледнем, кърт кобейн е следствие на всичко това :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите