lwtua освен всичко ми е мелодия на телефона, така че определено има нещо извънземно в тая песен :)
при това тя е от по-улегналите и баладични парчета на джой, няма я пънкарливата енергичност на другите ми любими - disorder, she's lost control или isolation... обаче диалогът между гласа на къртис и клавирите е съвършено прост, но в същото време можеш да потънеш завинаги в него... нещо, което подхожда само на най-великите песни.
колкото до преводите, сега се сещам, че бях чел една твоя версия на die laughing, друга моя мнооого любима песен (и в топ.. 10 да кажем в класацията за аутро-та:). i can't remember... :)
а понеже говорим за филми, гледа ли новия линч (ти май беше фен)? майко мила, оказа се, че мълхоланд драйв не е дъ лимит :)
е да, джимбо е велик, но аз за съвременни (от '75-'77) вокалисти говоря... всъщност ако не беше харизмата на морисън, дорс нямаше да имат и една милионна от известността си, просто защото в музикално отношение няма нищо оригинално или революционно при тях. не че не обожавам творчеството им, обаче то си е директно копиране на byrds със средствата на jefferson airplane.
а джанис е разбира се, много голяма, обаче не мога да отделя музиката й от хипарството, а аз по хипарство не си падам, меко казано :)
по принцип жените в рока, с малки изключения, стоят или като атрибути, или са комични с амбициите си да бичат "мъжка" музика... сега се сещам само за нико като изключение, но тя е направо свръхжена горката :)
виж, когато говорим за нещо по-отдалечено от рока като готиката (или дрийм попа) и женските вокали си идват напълно на място - тва лиз фрейзър, тва лиза джерард...
обаче патън воистина го пропуснах :)
един от малцината, които надскачат музиката на времето си с каквото и да се захванат... ето, миналата година направи уж небрежен поп албум (peeping tom) и пак се получи нещо уникално. много хора го приемат само във фейт, обаче аз не съм на това мнение :)
В отговор на:
и след смърт на ричи джеймс
хм, ричката се води изчезнал, никой не може да ти каже какво е станало с него :)
абе не знам, спрямо меникс съм фундаменталист, кълна се във всичко тяхно без соловия албум на ники :)
но си прав де, меникс с ричи бяха оригинално явление - съчетаваха ерудицията и "умната" депресарщина на брадфийлд с абсолютната шизофрения на ричи и резултатът беше хем пънк, хем алтърнатив - нещо невиждано дотогава.
обаче можем само да гадаем дали меникс с ричи нямаше така или иначе да тръгнат по този път. след holy bible не виждам накъде можеше да се дълбае в същата тематика без да изпадаш в клишета...
просто изчезването на ричи се съчета с бума на брит-попа и меникс избраха да яхнат вълната. е, добри сърфисти се оказаха, няма спор :)
ако не беше популярността на this is my truth..., едва ли някой щеше да оцени песен като motorcycle emptiness примерно.
марк смит от the fall даже упреква pavement, че са нагли копирачи на творчеството им. :) може и така да е, мен ме кефи използването на лоу-фай технологии, защото прави нещата да звучат по-истински...
и все пак, от ранното американско гаражно инди бих препоръчал една друга група, а именно dinosaur jr. :)
допреди да ги чуя смятах соник ют за група без аналог :)
а и целият гръндж можеш да го чуеш в ранните им албуми. незаслужено подценявана банда.
|