|
Тема |
Re: британска музика [re: SevenYearBitch] |
|
Автор |
vogelfrei (el topo) |
|
Публикувано | 20.01.07 22:31 |
|
|
Поздравления ! Любима група и, разбира се, безкрайно влиятелна за прехода от пънка към съвременното инди.
Най-любопитното при Смитс е химията между привидно еднообразна музика и дяволски задълбочени и метафорични текстове. Едва ли ще е пресилено да кажем, че Мориси е рок-поетът на 80те, така както Роджър Уотърс на 70те или Том Йорк на 90те. Лириката му е лабиринт от загадки, който дори и да преминеш, накрая цялостният смисъл остава все така недостъпен. Отделно, че заявяването на позиция при Мориси никога не е демонстративно, напротив - искреността е във всяка дума.
В отговор на:
най - успешната композиция на дъ смитс до този момент, която обаче не отговаря на качеството на предишните сингли - heaven knows I'm miserable now
Хм, на мен това ми е една от най-любимите техни, а със сигурност и една от най-представителните. Иначе комай любимата ми смитсщина е "Still Ill". Does the body rule the mind... :)
Колкото до Анди Рурк, той сега свири в група с Мани от Стоун Роузис и Питър Хуук от Джой Дивижън/Ню Ордър. Чакат вокалист, за да издадат продукция. :)
|
| |
|
|
|