meat is murder е издаден през 1985 и въпреки някой критики, че албума е по - слаб от дебютния им албум meat is murder дебютира под номер 1 в чарта на англия.
по това време интервютата на мориси предизвикват все повече вълнения в родната му англия. както си личи от името на албума мориси проповядва вегетарианството и допълнително се обявява против монархията, псува маги тачър и нейната политика и обвинява благотворителната band aid в лицемерие и търсене на популярност на гърба на страдащи хора в африка.
по същото време групата издава песен непопаднала в албума - shakespeare's sister, която достига до номер 26 в английския сингъл чарт.
голямо внимание се обръща на неуспеха на сингъла that joke isn't funny anymore, който не успява да влезе в топ 40.
meat is murder често е смятан за най - слабият албум на дъ смитс, въпреки многото силни песни.
rolling stones поставя meat is murder под номер 295 пред дебютния the smiths в своята мащабна класация 'най - добрите 500 албума на всички времена'.

следващата песен на групата обаче възвръща доверието на публиката в дъ смитс. the boy with the thorn on his side, за която някой твърдят, че е написана за джеймс дийн, който е идол на мориси, слага началото на най - успешния период на групата и поправя пътя за класическия the queen is dead

след дълго забавяне поради проблеми със собственика на rough trade geoff travis the queen is dead е издаден през 1986 и дебютира под номер 2 в английския чарт за албуми.
това е най - популярния албум на дъ смитс и по общо мнение - най - добрият албум, която групата някога издава.
първият сингъл bigmouth strikes again не постига очаквания ефект. мар нарочно търси експлозивен сингъл в стила на 'bang, bang, bang' на роулинг стоунс. с подкрепата на собственика на rough trade той е предпочетен пред there is a light that never goes out, която е желания първи сингъл от мориси.
в последствие there is a light that never goes out е обявена за песента епитом на дъ смитс и може би тяхната най - добра и популярна песен.
оценки различни от безлимитни хвалби получават само never had no one ever, която е смятана за песента - клише на дъ смитс, с лирики изразяващи депресия и липса на любов в типичния за мориси стил на пеене, демонстиращ нещастие.
другата е vicar in a tutu, а всички други са признати за абсолютни класики и по - голяма част от тях са често цитирани като някой от най- добрите песни, създавани някога от която и да било група.
първата песен the queen is dead често е оценявана като едно от най - добрите пилотни парчета на албум. в нея се разказва истинската история на психически болен човек, който избягва от лудницата и прониква в бъкинганския дворец, където говори с кралицата. песента е в първо лице.
frankly mr.shankly е пряка критика към собственика на geoff trade с типичните за дъ смитс запомнящи се лирики (

Fame, Fame, fatal Fame
It can play hideous tricks on the brain
But still I'd rather be Famous
Than righteous or holy, any day
Any day, any day


But sometimes I'd feel more fulfilled
Making Christmas cards with the mentally ill
I want to live and I want to Love
I want to catch something that I might be ashamed of


)

третата песен е безспорна дъ смитс класика - I know it's over. често е цитирана като най - добрият текст на мориси, а и когато човек я чуе лесно може да си помисли, че музиката и текстовете в музиката не могат да бъдат много по - добри от това (:

в cemetry gates мориси използва своя идол оскар уайлд като патрон - пазител срещу критиките за плагиатство, уповавайки се на великата му мисъл, че 'таланта взема назаем, гения краде'.
също така обаче критикува по - малко талантливи хора, които използват чужди реплики и ги представят за свой собствени.

последната песен от албума е some girls and bigger than others. освен изключителна песен, нейното място като последна песен след there is a light that never goes out показва колко далеч могат да стигнат дъ смитс в този период, предизвиквайки своя собствен талант, критиката и широката публика, което също е доказателство, че както дъ клаш в периода london calling, групата е способна да направи всичко, което желае.

този албум често е попадал през годините под номер 1 в класации за най - велики албуми на списания като NME, melody marker и Q. манията на NME по личността и текстовете на мориси е толкова безгранична, че критиците на списанието го наричат 'new Morrissey express' (ню мориси експрес; истинското име на списанието е new musical express).
20 години след излизането на албума - 2006 - списанието посвещава цяло издание на the queen is dead, а дъ смитс са една от четирите групи (заедно с led zeppelin, the rolling stones и nirvana), за които NME и melody marker имат специално издание посветено изцяло на тях.

по - късно през същата година групата издава една от най - добрите си песни, които не попадат в студиен албум - panic. грешно взета за ода към разизма, заради запомнящите се реплики 'burn down the disco/ hang the 'blessed' dj' (по това време клубната културата в англия е територия на цветнокожите), тази песен всъщност е критика към радиото, телевизията, популярната култура и в крайна сметка - обществото - за своята апатия и предпочетанията им.
непосредствено след като се съобщава, че ядрения реактор 'чернобил' е претърпял авария, се пускат същите лигави лайна, които сме обречени да слушаме и до днес.
тази песен е израз на възмущението на мориси. песента започва с 'panic on the streets of london/ panic on the streets of birmingham/ I wonder to myself/ could life ever be the same again?'

през същия период групата издава и сингъла ask, а също така претърпява и няколко кадрови промени и вътрешни проблеми - andy rourke е уволнен по най - грубият начин заради пристрастеността си към хероин, craig gannon става ритъм - китарист на групата, а брилянтния китарист и създател на песни джони мар страда от депресия и 'пие повече, отколкото може да понесе'

през 1987 групата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите