Аликзандър Поуп(1688 – 1744)-английски поет. Въпреки, че става популярен чак в края на 19 век, той е определен за най-големия английски поет през 18 век и като най-големия английски сатирик.

Поуп е роден в Лондон, в семсйство на католици и през 1700 семейството мус е мести в Бинфилд. В късното си детство, той се разболява от заболяване, известно като “Болестта на Пот”, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Той никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча(1.4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак. Известен с литературните си спорове, Поуп никога не е имал близки приятели. Като млад той привлича вниманието на Уилиам УИчърли и критика Уилиам Уелш. На 17 години, Поуп е приет в лондонското общество и е определян като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му.Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс.

Поезията на Поуп обикновенно се дели на три периода. Първия включва ранната му описателна поезия: “Пастирите”(1709), “Уиндзорската гора”(1713), “ Критическото есе”(1711), “Влизане с взлом”(1714)- поема, която осмива модата от тази епоха, “Елегия за паметта на нещастната лейди” и “Елоиз към Абелард” са единствените любовни творби на Поуп. През 1718 Поуп започва интимни отношения с Марта Блънт-връзка, която продължава до края на животя му и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя .

Втория период на Поуп включва неговите великолепни , но в известна степен неточни преводи, издадени съответно – Илиада(1720) и “Одисея”(1725-26), направени съвместно с Уилиам Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, заедно с неуспешните издания на Шекспир(1725), водят до натрупване на големи дългове. През 1718г. Поуп взема заем, за да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.

В последния период от творчеството си Поуп започва да пише сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните творби от този му период са: “Глупакът”(1728-43), сатирична творба против глупаци и литературни драскачи, в която Поуп напада своите врагове, вкл. и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, критикува своето издание на Шекспир; “Имитациите на Хорас”(1733-38)- сатира за социалните проблеми и политическата глупост; “ Човешко есе”(1734)- поетично философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; “Нравствени съчинения”(1731-35) и “Послание към Арбътнот”(1735)- защита на неговата поезия и творчеството му като цяло.