Едуард Черния принц е първороден син на Едуард III и Филипа Ханаут. Роден е през 1330г. Шрез 1337г. е направен първи херцог на Корнуол, а през 1343г. е обявен за принц на Уелс. Присъединявайки се към войната на баща си с Франция, той се проявява в битката при Креси( 1346) . Наречен е от френските рицари Черния принц, заради черната си броня. През 1355г. ръководи военната експедиция в Аквитания и следващата година побеждава и пленява френския крал Жан II при Поатие.

Едуард е обявен за граф на Аквитания( 1363) и със съпругата си Джоан Кентска създават кралски двор в Бордо. През 1367г. оказва подкрепа на Педро жестоки в борбата за трона в Кастилия и след битката при Нахера временно го връща на трона. Войната изисква средства и Едуард налага тежки данъци на аквитанските блаагородници, които се съюзяват с френския крал Шарл V и последния възобновява войната. След като войната с Шарл е загубена, Едуард, разгневен от пораженията превзема и опожарява Лимож, а много от гражданите са изклани. Лошото му здраве го принуждава да напусне Франция( 1373) и да остави ръководството на брат си Джон Гонт, който да се опита да задържи английските владения.

Здравословното му състояние му подсказва, че той не ще надживее и наследи баща си- Едуард III , което го кара да заеме страната на канцлерската партия в борбата за управление на Англия срещу Джон Гонт, за да гарантира по този начин наследяването на престола от синът му Ричард. Поддържа т. нар. Добър Парламент от 1376г. , обвинява двама членове на правителството че са слуги на Гонт и Алис Пепърс( метреса на краля). Същата година Едуард Черния принц умира.