Голът на Анри може и да е редовен, може и да не е. Се ми е тая. Арсенал и Челси ме вълнуват толкова колкото и Олимпия (Асунсион), т.е. никак
Но въпросът е, че този гол не е просто гол. За мен това е признак, доказателство, белег, свидетелство и както там го разбирайте за нещо много по-важно - джентълменството си отива от Англия.
Не знам за вас, но аз харесвам английския (британския) футбол, защото при него няма лиготии, симулации, търкаляния по терена, тактически фалове, мръсни номерца за опване нервите на съперника. Все неща, с които са пословични испанци, италианци, германци и т.н.
А сега какво виждаме - същите пинизи на дребно и в добрата стара Англия. Ами не го приемам.
А този случай ми напомня един друг, при който футболистите на един отбор, изоставащи с един гол, не върнаха топката на съперника, който я изкара, за да влезе лекар. Тогава треньорът на този отбор беше бесен и публично нахока подопечните си. само не мога да си спомня дали този отбор беше пълният (и тогава) с франсета Арсенал.

То, не че не мога, ама има ли смисъл, като няма значение