Династия Плантагенет, старша линия- 1154- 1399г.

Хенри II- 1154- 1189г.


Хенри е един от най- ефективните монарси в историята на Англия. Той се справя бързо с анархията от времето на Стивън и бароните. Хенри създава способна бюрокрация. Амбицията му е равна на енергията и способностите му.Той оцелява въстания, войни за да се превърне в могъщ владетел на една от най-могъщите средновековни държави.

Хенри( Анри ) първоначално живее във френската провинция Анжу.Той заминава през 1142г. за да защити претенцията на майка си към английския трон. След смъртта на баща си през 1151г. придобива Анжу и Нормандия. Френските му владения се удвояват след сватбата му с Елеонор Аквитанска( бивша съпруга на френският крал Луи VII). Съгласно договораз а английското наследство, подписан между Стивън и Матилда през 1153г. , през 1154г. след смъртта на Стивън Хенри е коронясан за крал на Англия. Хенри и синовете му управляват освен Англия , Уелс и Ирландия и френските графства: Нормандия, Анжу, Бретан, Ман, Поату, Аквитания, Турен, Гаскония.

Хенри е васал на краля на Франция, но практически има по- големи владения от него. Въпреки, че синът на Хенри, крал Джон губи повечето френски владения, английските кралеимат претенции към френската корона , до началото на 15- ти век. Хенри завладява Къмбрия от Малкълм IV , крал на Шотландия и измества англо- шотландската граница на север. Въпреки, че уелските кампании на Хенри не са съвсем успешни, той завладява Ирландия.

Хенри извършва реформи за подсилване на властта си и за отслабването на властта на бароните. Много от замъците , изградени по времето на Стивън са разрушени. Паричните плащания заместват военната служба като първостепенно задължение на бароните. Поддържа се точен запис на събирането на данъците. Некомпетентните шерифи са заменени и властта на кралските съдилища е разширена.Хенри създава нов социален слой- на правителствените чиновници, за да може държавата да работи ефелтивно и в отсъствието на краля. Тази администрация по- късно ще помага много на некомпетентните английскиа крале. Реформите на Хенри помагат на кралските закони да заменят феодалните обичаи и графските съдилища. Хенри създава базата за развитие на кралските институции занапред.

Процесът поподсилване на кралските съдилища води до спор. Църковните съдилища, уредени от Уилям Завоевателя, стават убежище за престъпниците, които са свещенослужители. Херни иска тези случаи да се разглеждат от кралските съдилища. Томас Бекет близък приятели канцлер на Хенри от 1155г. ,през 1162г. е избран за архиепископ на Кентърбъри. Той се дистанцира от краля и се опълчва на отслабването на църковните съдилища. Бекет напуска Англия през 1164г. , но след намесата на папа Адриян IV се връща в страната. Бекет ядосва краля, противопоставяйки се на коронацията на принц Хенри. Разярен Хенри II публично заявява желанието си да се отърве от архиепископа. Четирима рицари вземат тези негови думи като заповед и убиват Бекет в собствената му катедрала- 29.12.1170г. Хенри издържа на ограниченият протест срещу убийството и спорът с църквата замира.

Плановете на Хенри да раздели титлите и земите си предизвикват коварството на синовете му. Те се бунтуват няколко пъти срещу бащаси, често в съюзничество с френския крал Луи VII. Смъртта на младия крал Хенри през 1183г.и на Джефри през 1186г. не спират непокорната природа на децата му. Третият му син Ричард в съюз с френския крал Филип II Огюст нападат Хенри, побеждават го и го принуждават да подпише унизителен мирен договор- 4.07.1189г. Хенри II умира два дни по- късно на 6.07.1189г.

Сър Уинстън Чърчил казва следното за Хенри Втори: " Той беше най- великият английскиа крал, но и най- нещасният. Неговата смърт се дължеше на тези които е създал- синовете му.


Ричард I - 1189- 1199г.


Ричард прекарва младостта си при своята майка в Поатие ( Франция). Той воюва за да защитаваконтиненталните владения на майка си, а не се бори за интересите на баща си. През 1173- 4 година Ричард участва във въстанието на братята си Хенри и Джефри срещу баща им. През 1183г. се бори на страната на баща си в Аквитания, където принц Хенри и Джефри вдигат въстание.През 1188г. Ричард се съюзява с френският крал Филип II Огюст срещу баща си и го побеждават през 1189г.


Ричард става крал следсмъртта на баща си на 6.07.1189г. Той изпълнява обешанието , което е дал на Хенри II да се присъедини към Третият кръстоносен поход и заминава за Свещенните земи през 1190г. През 1191г. на път за Йерусалим завладява Кипър и побеждава Саладин.
На два пъти обсажда Йерусалим. Главаната цел на похода- да се освободят свещенните земи от мюсюлманите не е постигната. Ричард постига спорузомение със Саладин, съгласно което се преодставя по- лесен достъп до свещенните земи. Междувременно Филип II Огюст се връщявъв Франция и заговорничи срещу Ричард с брат му-принц Джон. Ричард научава за коварството на Джон и потегля за Англия.По пътя е пленен от ерцхерцога на Австрия Леополд и е затвовен от немския император- Хауйнирх VI. Административната машина създадена от Хенри II управлява Англия доз авръщането на Ричард през 1190г. След завръщането си Ричард смачква опита за преврат на Джон и си връща земите , заграбени от френския крал Филип II Огюст по време на немското пленничество на Ричард. Войната с Франция приключва през 1198г., когато близо до GISORS Ричард победжава Филип Огюст.

Ричард загива на 6.04.1199г. от рана получена в сражение при замъка CHALUS , Лимузен ( Франция) в схватка. Малко преди смъртта си той се разкайва за непокорността към баща си Хенри II . Настоява да бъде погребан до него м мислейки си че те трябва да се срещнат колкото може по- скоро. Доблестта и смелостта на Ричард му носят прякора Ричард Лъвското сърце. Друг негов прякор е Ричард Да и Не.

Джон Безземни- 1199- 1216г.

Джон е роден на Коледа през 1167г. Родителите му живетят отделно след раждането му. Младият Джон е живее ту при по- големият си брат принц Хенри, където се учи на рицарство, ту при JUSTICIAR на баща си Ранулф Гленвил, където се учи на държавните дела. Като четвърти син, той не наследява земя, поради което получава прякора Безземни. Първият му брак с дъщерята на графа на Глостър Уилям- Изабел продължава 10 години и е безплоден. Втората му съоруга Изабел Ангулем му ражда 2 сина и 3 дъщери. Той има и извънбрачна дъщеря Джоан, която се омъжва за LLYWELYN TUDOR , управител на Уелс. След възкачването си на трона Джон се опитва да оцелее на него, като продължи реформите на баща си.

Джон и брат му Ричард се скарват за пръв път през 1184г. , когато Ричард отказва да изпълни заповедта на баща си да предаде Аквитания на Джон. Следващата година Хенри II изпраща Джон да управлява Ирландия. Джон се проваля и е върнат след 6 месеца в двора. През 1189г. Ричард се възкачва на трона, той дава на Джон големи имения, с цел да успокои брат си. По време на германското пленничество на Ричард , Джон не успява да се пребори с администрацията на брат си и прави опит за преврат, съюзен с френския крал Филип II Огюст. През 1194г. Ричард се завръща в Англия и опита за преврат на брат му е потушен. Джон е принуден да иска прошка и следващите 5 години живее в сянката на брат си.

Царуването на Джон е неспокойно. През 1207г възниква конликт с църквата , вследствие на което Джон е отлъчен от нея за 2 години от папата. Спорът е за отказа на Джон да утвърди папския избранник Стивън Ленгдън за архиепископ на Кентърбъри. В крайна сметка Джон се предава и се признава за васал на папа Инокентий Трети. Политиката на Джон е силно непопулярна, тойс е проваля и в Ирландия. Организираното от него убийство на популярния му племенник Артур, херцог на Бретан, води до недоволство спрямо него сред френските барони. През 1205г. Джон губи френските си владения и се връща в Англия. Последните 10 години от царуването мус а свързани с неуспешни опити да си върне тези владения. За да финансира военните си кампании, Джон налага нови данъци на бароните. Недоволните барони се разбунтуват и през 1215г. превземат Лондон. Джон се предава на натиска на бароните, църквата и гражданите и подписва Великата харта на свободите( Магна Харта Либератум) един от най- важните документи в английската история. Документът има 3 важни пункта:

1. Църквата свободно назначава духовници.
2. Да се суъбират нормални данъци, след съгласието на феодалите .
3. Никой обикновен гражданинд а не бъде наказван освен , съгласно закона.

Хартата е провал за Джон като монарх и е превестник на съвременните конституции. Кралят използва документа като средство да печели време, без да има намерение да изпълнява декларацията. Бароните търсят съдействието на Франция. Те предлагат короната на сина на Филип II Огюст- Луи. Джон умира в момент, в който бароните въстават на север, а французите нахлуват от юг.


Хенри III - 1216- 1272г.


Хенри е пръвият малолетен, който е коронясан за крал на Англия. Той се възкачва на трона само на 9 години. Той започва царуването с в момент, в който севера се контролира от бароните , а югоизтокът от френскиа престолонаследник Луи. Само централна и югозападна Англия са под властта на малолетния крал. Бароните се сплотяват под властта на първият регент на Хенри- Уилам Маршал и изгонват през 1217г. Луи. Маршал управлява до смъртта си през 1219г. Хю де Бърг, последен JUSTICIAR на английските крале, управлява до деня в който Хенри навършва 25 годишна възраст и се заема с кралските дела.

По време на малолетието на Хнери бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават Великата харта на свободите. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искали да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най- вече върху назначаването на чиновници в правителството. Хазната и върховния съд са отделени от останалата част на правителството за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри . Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда доста французи от Поату в държавното управление. Вселдствие на близките връзки на Хенри с Рим , в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри за папските искания води до протести, като местното духовенство заявява че няма свободни места за духовници в страната.

През 1258г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения , прунуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на Гаскония. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в Сицилия, бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се потдават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенрипреутвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264г. Едуард Дългокракият- принц на Уелс и най- голям син на Хенри ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от Симон дьо Монфор- сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинствотото му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264г. той призовава рицарите,, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент.През 1265г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента : Камара на Лордовете и Камара на общините.

През 1265г. Симон дьо Монфор губи подръжката на един от най- мощните барони- графа на Глостър, а Уелския принц Едуард успява да избагя от плен. Едуард и Глостър събират армия и при EVASHAM Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но пре остатакът от царуването му истинската власт се осъществява от Едуард. След 56 годишно царуване той умира през 1172г. Въпреки, че Хенри се проваля като крал и войник, неговото заруване играе важна роля във формирането на виждането на англичаните кралската власт да бъде ограничена със закон.

Едуард I Дългокракия- 1272- 1307г.


Едуард, наречен Дългокракия, заради високия си ръст е може би най- успешният средновековен монарх. Първите 20 години от царуването му марткират изключителното съдействие между короната и обществото. През тези години Едуард прави важни стъпки към реформиране на правителството, укрепването на територията и дефиниране на външната политика. Той притежава силата, която липсва на баща му да преутвърди кралския прерогатив. Едуард има 6 деца от Елеонор Кастилка до смъртта и през 1290г. и 3 от втората си съпруга- Маргарет, дъщеря на френският крал Филип III.

Едуард се придържа към концепцията за единство на общността и понякога е безскрупулно агресивен за да постигне общо благополучие. Той възприема короната като съдия за правилното развитие на страната и неин главен законодател. Според Едуард кралската власт му е дадена по закон и той трябва да я използва за добруването на населението, но и същият този закон защитава и нуждите на самия крал . Кралят трябва да управлява със съвет, чиито права са под въпрос. Едуард взаимодейства отлично с институциите, но понякога се отклонява от правилата за да постигне целите си.

Едуард използва бюрокрацията , създадена още от Хенри II за да увеличи ефективноста си като монарх. Той разширява администрацията в 4 основни звена: върховен съд, хазна, съвет и управление. Върховният съд проучва и създава легални документи. Приходите в хазната се контролират чрез проверка дейността на местните чиновници. Тези две звена са под контрола на кралят. Едуард развива държавното управление, включващо съветници и чиновници, които пътуват с него. Съветут се състои от министрите, доверени съдии и чиновници, група влиятелни барони и се ръководи от Едуард. Съветът се занимава с дела от голяма важност за кралството и действа като съд за случаи от национално значение.

Юридическите реформи на Едуард намалят феодалната практика. Законът на Глостър спира безогледното разширяване на частните феодални имения и установява принципът, че всички частни избирателни права се делгират от короната. Кралската юрисдикция става върховна. В хазната се създава съд, който да разглежда финансовите спорове, собственоста се дискутира от този съд и той третира като криминални тези случаи, които засягат интересите на краля. Други закони забраняват на бароните да предоставят земи на църквата, насърчават първородството и установяват краля като единственият човек, който може да прави определен феодал васал. Едуард дава възможност земята да стане предмет на търговията.

Постепенно Едуард започва агресивна външна политика. Кампаният за контрола върху Уелс започва през 1277г. и завършва със смърта на Llywelyn ap Gruffydd - управител на Уелс. По подобие на по- ранните монарси едуард построява замъци за да укрепи завоеванието си. През 1301г. първородния сиин на Едуард получава титлата принц на Уелс, титла която се предоставя на престолонаследниците. Едуард има ограничен успех в разширяването на английското влияние в Ирландия. Той създава Парламент в Дъблин и увеличава търговията в някои крайбрежни градчета, но по- голямата част от страната се контролира от едри барони и келтски родови главатари. Благодарение на успешната си дипломация Едуард задържа английските владения във Франция. През 1294г. е въвлечен във война с Франция, след като френският крал Филип IV нахлува в Гаскония. Едуард сключва мир с Франция през 1303г. като задържа тези владения, които са били английски отпреди войната.

Действията на Едуард в Шотландия имат за потигане далена цел. След смъртта на шотландския крал Александър III , Едуард сключва договор със законната наследница на трона - норвежката принцеса Маргарет, съгласно който тя ще се омъжи за Уелския принц Едуард. Маргарет умира на път за Англия и оставя открит спора за шотландската корона. Едуард арбитрира между 13 претенденти за шотландската корона и избира Джон Балиол. Балиол отдава почит на Едуард като негов лорд, но шотландците се съпротивляват на задължението за военна служба на Едуард. През 1296г. Едуард нахлува в Шотландия, побеждава Балиол, който е принуден да абдикира и шотландските барони му отдават почит, като техен крал. През 1297г. Уилям Уолъс вдига въстание, побеждава английската армия при Стърлинг и нахлува в северните английски графства. През 1298г. Едуард побеждава Уолъс в битката при Фолкърк , но среща трудности в покоряването на Шотландия до пленяването на Уолъс и екзекуцията му през 1305г. Робърт Брус, внук на един от претендентите за трона през 1290г. вдига през 1306г. въстание и през 1314г. побеждава при BANNOCKBURN сина на Едуард- Едуард II. Кампаниите на Едуард в Шотландия са жестоки и безпощадни, което събужда омраза на шотландците към Англия, която продължава с векове.

Усилията на Едуард да финансира войните си във Франция и Шотландия водят до проблеми в отношенията му с благородниците, тъй като Едуард налага данък за лична собственост, за да увеличи приходите на кралската хазна. Парламентът потвърждава Великата харта на свободите и Горската Грамота през : 1297, 1299, 1300, 1301г. и взема решение, че нито един данък не може да бъде наложен без съгласие на Парламента.

Характерът на едуард е най- точно описан от сър Ричард Бейкър в Хрониката на английските крале: Едуард притежава две мъдрости, които рядко се срещат съчетани : способност да взема бързи и верни решение и способност да се вслушва в съветите на другите. Той не се разгневява лесно, но бъде ли разгневен не може да бъде успокоен бързо. Дори и да е обвиняван за прекомерни понякога данъци, той може да бъде оправдан, че в по- голямата си част тези пари са били използвани за доброто на неговото кралство.


Едуард II- 1307- 1327


Едуард няма кралското достойнство на великия си баща и се проваля мизерно като крал. Той продължава войната в Шотландия и се показва като неспособен военен. Недоволните барони, предпазливи към него още когато е бил Уелски принц , в началото на царуването проверяват стабилността на властта му. Едуард предизвиква гнева на феодалите, обсипвайки с пари и други подаръци мъжките си любимци. Това по- късно ще струва животът му. Мечтата на покойния Едуард I за обединена британска монархия се разпада при бездарния му син. Баронското въстание открива пътя на граф Робърт Брус към шотландската корона. През 1314г. в битката при BANNOCKBURN Брус разгромява войските на Едуард и осигурява независимостта на Шотландия до съюза от 1707г. Брус подестрекава въстание в Ирландия и намаля английското влияние там.

Предпочитанията на Едуард да се обгражда с некадърни личностти връща неспокойните времена на Хенри III. Най- знатният от любимците на Едуард- младият гасконец Пиърс Гейвстън е заточен от Едуард I заради лошото му влияние върху Уелския принц и вероятната им хомосексуална връзка. След смъртта на краля, Едуард II връща Гейвстън, който използва значителната си власт за свои облаги. Бароните се организират в опозиция, водена от братовчеда на краля - граф Томас Ланкастър. През 1310 и 1311г. Парламентът налага ограничения на властта на Едуард и заточва Гейвстън. През 1312г. бароните убиват Гейвстън и въстанието е потушено само заради обещанията на Едуард да приеме ограниченията на властта му, наложени от Парламента.

Въпреки, че Ланкастър поделя отговорностите на управлението с Едуард, кралят попада под влиянието на друг презрян любимец- Хю Диспенсър. През 1322г. Едуард показва рядка решителност, събира армия за да срещне Ланкастър при BOROUGHBRIDGE в Йоркшир. Едуард побеждава Ланкастър, който впоследствие е екзекутиран. Едуард и Дспенсър, който ръководи правителството си навличат много врагове. 28 барони и рицари са заточени или екзекутирани заради бунт. Едуард изпраща съпругата си Изабел дьо Капет във Франция да преговаря с брат си Шарл IV относно Гаскония. Там тя започва романс с един от противниците на съпруга си, уелският барон Роджър Мортимър и убеждава Едуард да и изпрати във Франция Уелския принц. Непокорната двойка завладява Англия през 1326г. Победеният Едуард е затворен. Кралят е детрониран и заменен от сина си . През 1327г, с тайна заповед на Мортимър и съгласието на Изабел, Едуард е убит след жестоки мъчения в замъка Бъркли.

Едуард III- 1327- 1377г.


Петдесет годишното царуване на Едуард III е период на мощно развитие на английската държава. Правителствените реформи утвърждавата кралската сила за сметка на благородниците. Икономическия просперитет на английската нация е неутрализиран от опустошението на " черната смърт" - чумата. Едуард III е най- спосопбниат крал по време на еволюцията в Англия.

Едуард е роден на 13.11.1312 г. в замъка Уиндзор в Беркшайър. Младият Едуард израства в двора на своята майка- Изабел и на 16 годишна възраст е коронясан за крал на Англия сле детронацията на баща си - Едуард III. След тригодишно управление на майка си и любовникът и Роджър Мортимър, през 1330г. Едуард прави дворцов преврат и поема контрола върху правителството. Мортимър е екзекутиран, а Изабел е заточена от съда. През 1328г. Едуард се жени за Филипа де Ханаут и от брака им се раждат 12 деца, 9 от които доживяват до зрялост.

Войната господства през по- голямата част от царуването на този бележит владетел. Той и Едуард Балиол побеждават Дейвид II Шотландски и го принуждават да замине в изгнание- 1333г. Френското съдействие с Шотландия и френската агресия в Гаскония едни от причините за 100 годишната война. Прекият повод за избъхването на най- продължителният военен конфликт в историята на света е отказът на френските юристи да признаят правото на Едуад върху френската корона. През 1328г. умира последният френски крал от династията Капет- Шарл IV, който е бездетен. Едуард настоява да бъде коронясан за френски крал, тъй като майка му Изабел е сестра на покойния Шарл IV и единствено останало дете на Филип IV Хубави. За фрабцузите изкачването на най- големият им враг на френския престол е било немислимо и те дават короната на племенника на Филип IV Хубави- граф Филип дьо Валоа, който става крал под името Филип VI. Това кара Едуард да обяви война на Франция. Победата в морската битка при устието на река Шелда дават контрол на Англия върху Ла Манш. Победите при Креси( 1346г. ) и Кале( 1347г.) дават възможност на англичаните да прехвърлят трайно войска на континента. Военните действия са спрени от появата на чумата, но са подновени след повторното английско нахлуване през 1355г. Английският престолонаследник - Едуард Черния Принц разгромява френката конница при Поатие( 1356г.) и пленява френския крал Жан II. През 1359г. Черния принц обсажда Париж и победените французи започват мирни преговори. Договорът в Бретини( 1360г.) дава на английската корона огромни области в северна и западна Франция. Войната е подновена през 1369г. , когато войските на третият син на Едуард III- Джон Гонт започват да завладяват Франция. Чумата отслабва английската военна сила и през 1375г. Англия губи повечето си завоевания във Франция. Едуард се съгласява с договора от Брюж да остави в английски ръце само крайбрежните градове- Кале, Бордо и Байон.

Характера на английското общество е коренно променен при царуването на Едуард III. Той се поучава от грешките на своя баща и не посяга на връзката си с английските благородници. Наемните войници аместват задължението на феодалите за военна служба като средство за събиране на армия. Облаганаето на търговията с данъци и на земята става основен източник на финансиране на войните на Едуард. Богатите търговци, както и другите представители на средната класа са редовни участници в парламентарните сесии. Парламентът окончателно е разделен на две Камари- Камара на лордовете( в която членуват бароните, рицарите и духовниците) и Камара на Общините( в нея членуват представители на средната класа). Той се събира на сесии за да осигурява финансирането на военните кампании на краля и за да приема закони. През 1352г. със закон е дефинирана измяната, създаден е Съда на Мира, който даподпомага дейността на местните шерифи( 1361г.), а през 1362г. английският език заменя френския като национален.

Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната. Влиянието на църквата е намалено, но Джон Уиклиф оглавява движението з ацърковна реформа, което е предизвикано от експлоатацията на църквата от краля и папата. През 1348- 50г. чумата опустошава населението на Европа. Мощната английска икономика е ударена от бързото вдигане на цените и заплатите. Неуспешните военни кампании на Джон Гонт във Франция водят до увеличено данъчно бреме занаселението и подкопават популярността на Едуард III.

През 1369г. съпругата на краля Филипа умира и той взема Алис Пепърс за своя метреса. Поради старческата неспособност на Едуард и болестта на Черния принц, правителството е контролирано от Алис Пепърс, ковчежника на краля Уилям Латимър, които се ползват с поддръжата на Джон Гонт. Черния принц умира през 1376г. и Едуард III прекарва последната година от живота си в мъка по загубеният си първороден син.

Едуард III умира на 21.06. 1377г. в замъка Шийн- Ричмънд( графство Съри).
RAFAEL HOLINSHED в Хрониката за Англия развива тезата, че Едуард , според която Едуард е варвал, че смъртта на Черния Принц е наказание за детронирането на неговия баща- Едуард баща му , довело до узурпирането на бащиния трон. "


Ричард II- 1377- 1399г.

Ричард е роден през 1367г. Той е син на Едуард Черния принц и Джоан Кентска. Ричард е на 10 години, когато наследява дядо си Едуард III. Англия е управлявана от съвет, под властта на Джон Гонт, а младият крал е обучен от сър Саймън Бърли. Ричард се жени през 1382г. за Ан Бохемска, която умира бездетна през 1394г. През 1396г. Ричард се жени за 7 години по- старата Изабел дьо Валоа, дъщеря на френския крал Шарл VI, като така се спира военния конфликт с Франция.

Ричард упражнява кралската власт по време на кралски ограничения. Икономическата криза, последва чумата, като заплатите и цените се увеличават главоломно. Парламентът влошава положението, като чрез закон ограничава заплатите, но не се справя с нарастването на инфлацията. През 1381г. Уот Тайлър организира селско вуъстание срещу деспотичната политика на правителството на Джон Гонт. Неблагоразумната щедрост на Ричард към неговите любимци- Мишел ьо Ла Пол, Робер дьо Вер и др. кара Томас, херцог на Глостър и други четирима барони да оформят групата на лордовете- жалбодатели. Лордовете жалбодателис е опитват да осъдят един от фаворитите на краля за измяна. През 1397г. Ричард арестува трима от лордовете жалбодатели и кара Парламента да ги осъди на смърт, а другите двама да изпрати на заточение. Един от заточените е Хенри Болингбрук- син на Джон Гонт. Ричард заминава за Ирландия за да потуши въстанието на келтските главатари, остявяйки Болингбрук да влезе в Лондон и да бъде обявен от Паламента за крал- Хенри IV ( 1399г.). Ричард не получава подкрепа и е пленен от хората на Хенри.

Детрониран през 1399г. Ричард е убит в затвора и така става първата жертва на Войната на Розите.





Династия Плантагенет, линия Ланкастър- 1399- 1461

Хенри IV- 1399- 1413г.


Хенри е роден през 1367г. в Болингбрук и е син на Джон Гонт и Бланш Ланкастърска. Жени се за Мери Боън, която до смъртта си през 1394г. му ражда 7 деца. През 1402г. Хенри се жени за втори път. Негова съпруга е Жана дьо Навар.

Хенри е един от лордовете жалбодатели, които през 1388г. преследват любимците на йраля, но неговите качества на войник са в услуга на краля. През 1397г. е направен херцог на Херефорд, а през 1398г е заточен за 10 години от Ричард II. Смъртта на Джон Гонт през 1399г. кара Ричард да конфискува имотите на опасния ланкастърец. Докато Ричард провежда военна кампания в Ирлания , Хенри завладява Англия и узурпира трона- 1399г.

Узурпирането на трона от Хенри прави неговото царуване неспокойно. Привържениците на Ричард се отричат от новия крал през 1400г. В Уелс Оуен Глендоуър вдига въстание, което продължава до 1408г. Шотландците водят война с Англия през цялото царуване на Хенри. Мощните семейства Пърси и Мортимър( последните имат по- силна претенция за трона от Хенри ) се бунтуват от 1403г. до 1408г. Ричард Скроп, архиепископ на Йорк също се включва през 1405г. в опозицията на Хенри IV.

Смачкването на тези въстания иисква много средства, което води и до въвличанр на Парламента, който трябва да одобри разходите на краля. Камарата на Общините използва тази възможност за да разшири властта си, искайки свобода на мнението и свобода на диспутите. LOLLARDY, протестантско движение, основано от Джон Уиклиф по времето на Едуард III се възражда и ужасява аристокрацията и благородството. Това движение вдъхновява първия закон срещу ереста- 1401г.

Хенри IV боледува от епилепсия и проказа и гледа как Уелския принц Хенри контролира управлението през последните 2 години от царуването му. Умира през 1413г. в стаята Йерусалим на Уестминстърското абатство.
Наследен е на трона от сина си Хенри V.


Хенри V- 1413- 1422г.


Хенри V е най- големият син на Хенри IV и Мери Боън, роден е през 1387г. През 1421г. се жени за Катрин дьо Валоа, дъшеря на френския крал Шарл VI през 1421г. През 1422г. се ражда единственото му дете- Хенри VI.

Хенри е роден войник. На 14 години се бори срещу силите на Оуен Глендоуър в Уелс. На 16 години командва силите на баща си в битката при Шрюзбъри. Скоро след това той разкрива и предовратява заговора на майор Лолард, който с помоща на привърженици на Ричард II иска да убие кралското семейство. Той предлага брак на Катрин дьо Валоа, искайки като зестра старите владения на Плантагенетите- Нормандия и Анжу. Шарл VI отказва и Хенри възобновява 100 годишната война. Френската война служи на Хенри за 2 цели: връщането на френските владения на династията Плантагенет и и да откъсне вниманието на братовчедите си от кралските им амбиции. През 1415г. Хенри разгромява французите при Азенкур. Той окупира Нормандия, Пикардия и повечето крепости в Ил дьо Франс- старите владения на династията Капет.

С договора в Троа през 1422г. Шарл VI дава ръката на Катрин на Хенри и кара дофина Шарл да признае Хенри за наследник на френската корона. Ако Хенри бе надживял Шарл VI , щеше да е крал на Англия и Франция.

Поради трудния живот на войник Хенри остарява преждевременно. Разболява се сериозно и умира след връщането си от ренската кампания. Катрин ражда сина му, докато той отсъства и Хенри никога не вижда сина си. Историкът RAFAEL HOLINSHED казва следното за Хенри V в хрониката на Англия: " Хенри беше крал, чието царуване не беше опетнено. Той беше принц, който всички обичаха и никой не презираше. "


Хенри VI- 1422- 1461г. и 1470- 1471г.

Хенри VI e единственото дете на Хенри V и Катрин дьо Валоа и е роден ан 6.12.1421г. Жени се за Маргьорит Д` Анжу през 1445г. , те имат един син- Едуард, който е убит в битка ден преди екзекуцията на Хенри. Той се възкачва на трона като бебе след смъртта на баща си и е обявен за крал на Англия и Франция. Образован е от Ричард Бюшомп. Цялото царуване на Хенри е свързано с войни за задържането на двете корони: на Англия и Франция. Накрая той не задържа нито едната от двете.

Войната с Франция продължава, но преимуществото преминава на ренска страна след появата на Жана Д` Арк . Девата спасява дофина Шарл, който през 1429г. е коронясан в Реймската катедрала за крал на Франция под името Шарл VII, а самата Жана е изгорена на клада от англичаните. Англичаните губят Бретан ( 1449г.), Нормандия( 1450г.) и Гаскония( 1453г.). 100 годишната война приключва с Парижкия мирен договор през 1453г. , с който Хенри губи претенцията си за френския престол, а английско владение във Франция остава само крайбрежния град Кале.

Войната на Розите се разраства по време на царуването на Хенри. През 1453г. Хенри се разболява от психическо заболяване, което наследява от дядо си Шарл VI. Ричард , херцог на Йорк е издигнат в управител на Англия след заболяването на краля. Съпругата на Хенри Маргьорит отчуждава Йорк от властта след излекуването на Хенри и Ричард разярен побеждава силите на кралицата при Сейнт Албън- 1455г. Йорк пленява кралят през 1460г. и го принуждава да го признае за наследник на короната. Хенри избягва и се присъединява към войските на LANCASTVIAN, с които напада при Таутън Йорк и е разгромен от херцога- 1461г. Синът на Ричард - Едуард e обявен за крал под името Едуард IV, а Хенри и Маргьорит са заточени в Шотландия. Те са пленени през 1465г. и са заточени в Лондонската кула до 1470г. Хенри за кратко възстановява силите си през септември 1471г. Синът му Уелският принц едуард умира след победата на Едуард IV при TEWKESBURY( 20.05.1471г.), а Хенри е върнат в кулата. Последният крал от династията Ланкастър е убит на следващият ден.






Династия Плантагенет, линия Йорк- 1461- 1483г.

Едуард IV - 1461- 1470г. и 1771- 1483г.

Едуард е син на Ричард Йоркски и Сесили Невил и е роден през 1442г. През 1464г. се жени за вдовицата на Ланкастъреца - сър Джон Грей , която му ражда 10 деца . Едуард има много любовници и поне един извънбрачен син.

Едуард се възкчва на английския трон през 1461г. благодарение на услията на баща си, в момент в който Хенри VI e с много слаби позиции. Ричард засилва претенциите на рода Йорк за трона , но умира преди да се възкачи на него. Едуард детронира братовчед си Хенри след победата при Мортимър Крос през 1461г. Ричард Невил , граф на Уоруик прави Хенри отново крал през 1470г. , но Едуард си възвръща короната през 1471г. и екзекутира Хенри.

Останалата част от царуването му е спокойна. Той възстановява английската претенция към френската корона и завладява част от отслабената Франция. Той сключва договор за ненападение с френския крал Луи XI през 1475г. Братът на Едуард- Джордж, херцог на CLARENDON е осъден и екзекутиран за измяна през 1478г. Сватбата му с Елизабет Уудвил обезпокоява много от благородниците, като най- висшите от тях, вкл. и брат му Ричард Йоркски изграждат свои военни бази в провинцията в отговор на поддръжката си за него. Едуард умира внезапно през 1483г. оставяйки неспокойно наследство, двама синове , на 12 и 9 години и 5 дъщери.

Едуард V- 1483г.

Едуард V е роден през 1470г. и е най- големият син на Едуард IV и Елизабет Уудвил. Възкачва се на трона след смърта на баща си през април 1483г. , но царува само 2 месеца, след като е детрониран от чичо си Ричард, херцог на Глостър. Цялата тази история е загадка. Херцогът затваря Едуард и брат му в Тауър , обявявайки ги за незаконородени и представяйки себе си за единствен наследник на короната. Двете момчета никога не излизат от кулата и изглежда са убити по заповед на чичо си Ричард. През 1674г. по време на реставрация на Кулата са намерени скелети на две деца, вероятно на убитите момчета.

Ричард III- 1483- 1485г.

Ричард е роден през 1452г. и е едеинадесето дете на Ричард Йоркски и Сесили Невил. Направен е трети херцог на Глостър след коронацията на брат си Едуард IV . Ричард има извъбрани син и дъщеря и син от брака си с Ан Невил, вдовица на Едуард- синът на Хенри VI.

Ричард е последният крал от династията Плантагенет, която царува в Англия от 1154г. Той е последният английски крал, който намира смъртта си на бойното поле. На Ричард се приписват убийствата на : Хенри VI , синът на Хенри Едуард, братът на Ричард- Кларънс и племенниците му Едуард и Ричард.

Властта на Ричард е голяма и след смъртта на Едуард IV, той узурпира трона от племенника си Едуард V, който се страхува да остане на трона, поради опасност от вътрешен конфликт, Старите благородници обявяват наследството на Едуард за незаконно. поради свидетелство, че сватбата на Едуард IV и Елизабет Уудвил е незаконна , поради което и синовете имс а незаконни и без право върху короната. Едуард V и брат му Ричард са затворени в Тауър и никога не излизат от там живи. Ричард Глостърски е коронясан за крал на 6.07.1483г. под името Ричард III.

Четири месеца след коронясването си Ричард смачква бунт на бившия си помощник Хенри Стадфорд, херцог на Бъкингам, който иска да качи на трона Хенри Тюдор, херцог на Ричмънд от името на рода Ланкастър. Въстанието е смачкано, но Хенри Тюдор събита войски и напада на 22.08.1485г. армията на Ричард III при Бозуъртското поле. Тази последна битка слага края на Войната на Розите, а Хенри Тюдор се възкачва на трона под името Хенри VII . Историците са нелюбезни към Ричард , Шекспир го изобразява като чудовище. Едно е сигурно: Поражението на Ричард III и края на Войната на Розите дават възможност на Англия да се стабилизира и излекува от дългогодишните войни , да се укрепи и да навлезе в модерната ера.





Темата е подготвена от Stanley

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите