|
Сър Боби Робсън единствен от сънародниците си има опит в Шампионската лига
Пол Уилсън
Ако Свен-Горан Ериксон, сър Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер, Клаудио Раниери и Жерар Улие напуснат днес, ще се намерят ли англичани, които да ги заменят? Само 10 са английските мениджъри във Висшата лига понастоящем. Бройката никога не е била толкова малка.
Малцина предполагаха, че стават свидетели на исторически момент, когато Астън Вила на Брайън Литъл спечели Kупата на лигата с 3:0 над Лийдс на Хауърд Уилкинсън на "Уембли" през 1996 година. Въпреки това още по онова време финален сблъсък между двама английски мениджъри си беше истинска рядкост. Оттогава не е имало друг подобен случай. И макар че Нюкасъл на Кигън остана на 4 точки от шампионската титла същата година, а Рой Евънс, Брайън Робсън и Джон Грегъри загубиха финали за Купата на Англия, славата на Литъл така и не бе сериозно застрашена.
Да погледнем фактите. Трима от англичаните във Висшата лига са начело на новаците, затънали в дъното на класирането. Стив Макларън и Сам Алърдайс, които се целят в Купата на лигата, са във втората половина на таблицата. Дейвид Плийт само държи местенцето топло за някой друг в Тотнъм. Може би за Алън Кърбишли, единствения успешен английски мениджър този сезон, но по-вероятно за италианеца Джовани Трапатони. Сър Боби Робсън още е тук, но той е на 70 години. Кевин Кигън признава, че неговият Ман Сити е в сериозна криза, докато Стив Брус си върши работата стабилно и скучно в Бирмингам.
Това е то. Бъдещето на английския мениджмънт еКърбишли, който е в Чарлтън от почти 13 години и Брус, който още учи занаята.
Липсата на успех е още по-смущаваща, ако се вземат предвид думите на Карло Анчелоти, треньора на европейския клубен шампион Милан. Запитан кой е най-добрият английски мениджър, той казва: "Фъргюсън, разбира се. Макар че може би той не се брои, защото е шотландец." А каква е вероятността половината Серия А, където в момента всички треньори са италианци, да се обърне към чуждестранни специалисти? "Не мога да си го представя. Италианският футбол е много специфична среда и клубовете предпочитат да разчитат на хора, които я познават добре, които разбират културата, навиците и традициите. Начинът на мислене в Италия е по-различен. Тук не може един играч просто да стане треньор. Необходими са знания за подготовката, за медицинския аспект, за психологическата страна. Всички английски отбори играят по един и същи начин. Те са доста схематични, предсказуеми. В Италия обучението на треньорите им позволява да изпробват повече варианти, да влагат повече разнообразие във своя стил на игра."
Сред неиталианските треньори, постигнали успехи в Серия А, е и Свен-Горан Ериксон и Анчелоти признава, че присъствието на толкова много чужденци може би оказва положителен ефект върху английския футбол. "Ериксон се представи много добре в Италия. Венгер би се справил и тук." А кой е най-великият английски мениджър, оказал влияние върху италианския футбол?
Мат Бъзби. Или и той беше шотландец? Когато Ериксон бе назначен, мнозина смятаха, че е срамно футболната асоциация да търси национален селекционер в чужбина. Тогава обаче нямаше причина да се смята, че това може да се превърне в обичайна политика. Щом се беше появил следващият англичанин с необходимата квалификация, всичко щеше да се върне в рамките на нормалното. Четири години след идването на Ериксон обаче повечето английски мениджъри обитават ниските етажи на Висшата лига. Ако петте водещи поста в страната са Англия, Манчестър Юнайтед, Арсенал, Челси и Ливърпул, то всеки един от тях е зает от чужденец. Дори някой от настоящите мениджъри да си тръгне, дали това ще се промени?
Изглежда изключително невероятно Ливърпул да потърси англичанин. Един слушател на Radio 5 преди време предположи, че Алърдайс би бил идеалният заместник за Жерар Улие, но никой не го подкрепи. Скокът от Болтън до Ливърпул е твърде голям, смятаха опонентите му, а самият Улие каза: "Това беше забавно." Алърдайс няма опит в Шампионската лига. Но пък кой английски мениджър има? Може би най-отчайващият показател е, че от всички английски мениджъри във Висшата лига само Робсън, най-старият, е участвал някога в лигата. Останалите нямат почти никакъв опит в Европа. Няма как да е иначе, след като някои от по-опитните английски мениджъри работят на по-ниско равнище, а други са напуснали играта. Литъл е начело на Транмиър.
Джо Ройъл, последният англичанин, печелил Купата на Англия (с Евертън през 1995), е в Ипсуич. Хауърд Уилкинсън и Хауърд Кендъл, последните двама англичани, извеждали отборите си до шампионската титла, пък вече не работят. И като се има предвид опитът на Уилкинсън със Съндърланд миналия сезон, така е по-добре. Никой не може да твърди, че английските мениджъри имат право на преференциално отношение. Само от Брайън Робсън и Тони Адъмс, съответно в Брадфорд и Уикъмб, зависи да докажат, че са готови за предизвикателството.
Все пак съществува и подозрението, че големите клубове наемат чужденци още преди да са разгледали местните кандидати.
BeQuickOrBeDead
|
Англичаните не стават за мениджъри