|
Стдадион: Easter Road (17 500 покрити места)
Адрес: 12 Albion Place, Edinburgh EH7 5AG
Телефон: 0131-661-2159
Клубен прякор: The Hibees
Спонсор: Carlsberg
Цвят на фланелките: зелено и бяло
Официален уеб-сайт:
История
Хибърниън Футбол Клуб е основан през 1875-та година в Единбург от Кенън Едуард Хенън като отбор, съставен главно от ирландски имигранти. При създаването на Единбургската футболна асоциация през същата година Хибс подава документи за членство, което им е отказано с мотива, че първо трябва да получат разрешение от Шотландската футболна асоциация. Последната от своя страна не се съгласява да ги приеме като членове изтъквайки факта, че клубът е съставен главно от ирландци. Но Единбургската ФА решава да игнорира това решение и разрешава членство на Хибс. В крайна сметка Шотландската асоциация капитулира и приема клуба, но не му разрешава да се състезава в турнира за купата на Шотландия през същата година. Името на клуба идва от римското наименование на Ирландия - Хибърниън. Хибс бързо се интегрира в единбургското общество и си създава име като като един от най-силните тимове в Шотландия. Хибърниън е не само един от най-известните Шотландски тимове, но и един от пионерите на Британския футбол.
Хибс е първият британски клуб, който се състезава в европейски турнир през 1955. Те са поканени да се играят в новосъздадената Купа на шампионите, където играят в първия кръг срещу немския клуб Рот Вайс от Есен. Хибс печели 4-0 в Есен, а ответната среща завършва 1-1. През същата година Хибс достига до полуфинала, но е победен от Реймс, който има в състава си великия Реймонд Копа. Този период се счита за един от най-успешните за клуба. В състава играе "Известната петорка", съставена от Гордън Смит, Боби Джонстън, Лори Райли, Еди Търнбул и Уили Ормънд. Хибс печели шотландската лига 4 пъти , като всички им се възхищават заради атакуващия футбол, който практикуват. През същия период отборът е един от малкото тимове, които изиграват мачове в Европа и Южна Америка. Ще се запомнят също приятелските срещи срещу Манчестър Юнайтед, Тотнъм и Арсенал.
60-те години на миналия век са също много успешни за клуба. Хибс достига то полуфинала на Панаирната купа (Купата на УЕФА) през 1961, като отстъпва на Рома чак в наложилата се трета решителна среща. Най-великият шотландски треньор Джок Стайн (Jock Stein) води тима за кратко, като през това време ще се запомнят победата с 2-0 над легендарния Реал Мадрид на Ийстър Роуд през 1964, както и триумфа над Барселона на Лиус Суарес.
През следващите години Хибс играе срещу тимове като Ювентус, Порто, Лийдс и Ливърпул за турнира на УЕФА. През 1968 Наполи е разгромен с 5-0, като на вратата на неаполитанците е не кой да е, а Дино Дзоф.През следващия сезон отборът се изправя срещу два немски тима. Локомотиве Лайпциг е отстранен във втория кръг за УЕФА (3-1, 1-0), като жребият определя Хамбургер ШФ на Уве Зеелер за следващ съперник на Хибс. След разменени победи 1-0 и 1-2 Хамбургер се класира напред благодарение на гола, вкаран в Шотландия. На домашната сцена Хибърниън постига успех, спечелвайки Купата на лигата през 1972. Съперник е Селтик, ръководен от Джок Стайн.
Между 1979 и 1989 Хибс не успява да се класира за Европейските турнири. Тежкият период все пак е белязан от привличането на голямата звезда, бивш футболист на годината в Европа - Джорж Бест. Подемът на клуба в последните десетина-петнадесет години се дължи и на друго голямо име - мениджъра Дейвид Милър, който има забележителна кариера като играч на Глазгоу Рейнджърс. Под ръководството на Милър Хибс се завръщат на европейската сцена през 1989, но губят във втория кръг от белгийския Лиеж. През 1990 е направен опит Хибс да бъде закрит и в Единбург да остане само един отбор. Начело на "заговорниците" е Уолъс Мърсър от градските врагове Хартс. Сър Томас Фармър спасява клуба през 1991, като същата година Хибс печели Skol League Cup.
След като Алекс Милър напуска клуба през 1996 Хибс едва се спасява от изпадане. Не така обаче стоят нещата през 1998, когато тимът изпада в Първа дивизия за едва трети път. Но под вещото ръководство на Алекс Маклийш и с новопривлечения бивш европейски клубен шампион Франк Созе Хибърниън бързо се завръща в Шотландската висша лига, където за съжаление постига не особено впечатляващи резултати.
Успехи
Първенци на Шотландската лига (4) - 1902/03, 1947/48, 1950/51, 1951/52
Първенци на Първа дивизия (2) - 1980/81, 1998/99
Първенци на Втора дивизия (3) - 1893/94, 1894/95, 1932/33
Купа на Шотландия (2) - 1887, 1902
Финалисти (9) - 1896, 1914, 1923, 1924, 1947, 1958, 1972, 1979, 2001
Купа на лигата (2) - 1972/73, 1991/92
Финалисти (5) - 1950/51, 1968/69, 1974/75, 1985/86, 1993/94
Купа на европейските шампиони - 6 мача, полуфиналисти 1955/56
Купа на носителите на купи - 6 мача, трети кръг 1972/73
Купа на УЕФА/Панаирна купа - 60 мача, полуфинал 1960/61
Какво пеят феновете
We are Hibernian FC,
We hate jam tarts and we hate Dundee,
We will fight wherever we may be,
Cos we are the mental H F C!
Hail, Hail the Hibs are here,
All for goals and glory,
All for goals and glory,
Hail, hail the Hibs are here,
All for goals and glory now.
For it's a grand old team to play for,
And it's a grand old team to say,
That if you know your history,
It's enough to make your heart go-oh-oh-oh,
We don't care what the animals say,
What the hell do we care?
For all we know
Is there's going to be a show,
And the Edinburgh Hibees will be there!
There is a bonnie fitba teal at Easter Road they play
I go along to see them every other Saturday.
Their colours green and white the finest in the land they say,
As the Hibs go marching on.....
Glory, Glory to the Hi-bees
Glory, Glory to the Hi-bees
Glory, Glory to the Hi-bees
We are the Hi-bees boys.....
Редактирано от Бekc на 15.01.04 23:02.
|
HIBERNIAN F.C. [re: Anfield]
