|
автор: Стивън Хауърд
публикувано от топспорт
Клаудио Раниери знаеше, че нещо не е наред щом тръгна по коридора към съблекалнята. Както обикновено, той се загледа в снимките на своите знаменити предшественици на "Стамфърд Бридж".
Глен Ходъл 1993-1996, Рууд Гулит 1996-1998, Лука Виали 1998-2000.
Но какво е това? Под неговото собствено изображение стояха числата 2000-2004. Нещата станаха още по-зле, когато забеляза, че до неговия портрет стои до болка познатата физиономия на известен шведски джентълмен.
Вечерта беше достатъчно лоша и от това, че Жерар Улие го унижи край страничната линия. А сега и това - втора целувка на смъртта...
Той влезе в съблекалнята. Тя беше празна, с изключение на един навъсен тип, обут в казашки ботуши и седящ под табелка с надпис "Хуан Себастиен Верон".
"Седнах тук, защото това място и без това никога не се използва", заяви Роман Абрамович.
Той сложи в скута си книгата, която четеше досега.
Раниери не можа да не забележи, че това е "Архипелаг Гулаг" на Александър Солженицин. Не бе обичайното четиво за обитателите на Челси.
Всъщност, само преди ден Раниери бе попаднал на епичния том на Денис Уайз "Ти си ш...як".
Италианецът обаче бе ходил достатъчно дълго на училище, за да знае, че собственикът на клуба чете нещо, свързано с дисиденти и минималните шансове за оцеляване в съветските трудови лагери.
"В Сибир по това време на годината е много студено", заяви Абрамович. "Много, много студено".
"Нормално е", усмихна се Раниери.
"Не е нормално един руснак да похарчи 5 милиарда рубли за нови инвестиции и тези инвестиции да го издънят", отговори Абрамович, идненадан от внезапния си пристъп на правилен английски.
"Какво става? Защо имаме отбор с играчи със странни имена като Уилям, Клод, Адрин и Едгар..."
"Еидур", прекъсна го Раниери.
"Без значение, подробности.. Муту отбеляза 17 гола в Италия и нито един тук. Струва 800 млн. рубли. Какво не е наред с малкото румънче?"
Раниери: "Много е уморен".
Абрамович: "Знам, чета неделни вестници. Инцидент в женска съблекалня с някакъв модел на Плейбой. Никак не е чудно, че няма енергия".
Раниери: "Но той е моята змия".
Абрамович: "Смок"
Раниери: "А Тери е моят лъв, Джими - моят бик и Джо Коул моят..."
Абрамович: "... хамстер".
Раниери: "Макелеле моят воден бивол, Себа моята..."
Абрамович: "... пуйка. Още 750 млн. от моите рубли, а играе по-малко и от Уинстън Богард".
Раниери: "Има слаб гръб".
Абрамович: "Прекалено много такива има в клуба вече. Как вървят нещата с Роналдо?".
Раниери: "ОК. Ще го направим защитник, ха-ха!".
Абрамович: "Не е смешно. Защо започнахме толкова добре, а сега всичко се проваля?".
Раниери: "Защото Свен купува всички играчи".
Абрамович: "Свен, Свен. Всичко, което чувам е: Свен! Кой е този човек, който никога не ми е идвал на гости на чай?.."
В този момент добре познатата мелодия "Калинка..." огласи съблекалнята. Беше мобилният телефон на руснака.
Абрамович: "Ало? Да, масата е запазена. Ще се видим с вас двама по-късно, Нанси."
Той се обърна към мениджъра.
"Не трябваше да идвам тук. Изглеждаше добър начин да изкарам рублите от Русия. Сега обаче рублите изчезнаха, както и титлата".
"Ако исках да инвестирам в тим, който няма никакви шансове, щях да отида в Тотнъм".
"Както и да е, голяма грешка. Винаги проблеми с езика... Когато ме попитаха какво харесвам в Англия, аз казах: Елси".
Раниери: "Елси?"
Абрамович: "Да, една красива дама, която живее на "Корингтън стрийт". Напомня ми на леля Тамара, гюлетласкачка, която пееше бас в Московския държавен оркестър".
Той се загледа в елегантния италианец.
"Какво да те правя сега?", попита.
"Какво се прави обикновено в Русия с хора като мен?", отговори италинецът.
Абрамович вдигна книгата за Гулаг. От вътрешния си джоб извади стар червеноармейски револвер.
"Имаш избор", каза той. "Сибир - или световноизвестната игра на Руска рулетка. Само че сега ще е във вариант Абрамович. Не един патрон и 5 празни гнезда, а шест патрона без свободно място".
"Аз ли ще започна?", попита Раниери.
"Виждам, че напълно си разбрал правилата..."
Абрамович стана от пейката, излезе от съблекалнята и тръгня по коридора, като спря само за момент да хвърли поглед към новата снимка на стената.Разговорът му отне само 40 минути.
На паркинга го чакаше лимузината му. Той се настани на задната седалка и чукна шофьора по рамото.
"Сан Лоренцо, Кен".
Когато излизаха на Фулъм Роуд се чу изстрел и звук на счупено стъкло.
"Първия изстрел в целта тази вечер, губернаторе", коментира шофьорът.
В коридора, Клаудио Раниери погледна първо куршума в стената, а след това остатъците от снимка, които лежаха в краката му. След това се завъртя на пети и пое към залата за пресконференции.
Посрещна го дружно ахване.
Раниери се усмихна, след това се засмя.
"Няма страшно. Все още съм тук!"
|
Сибир, или още по-лошо...
(Evertonian)
