Знам какво намекваш. В горния си постинг обаче визирам само и единствено Ливърпул.

А иначе за САФ, СМБ (ако мога да интерпретирам по същия стереотип ;-) ) и историята... Ами, какво да ти кажа... Хората казват, че историята винаги се повтаря в някаква циклична форма. Може и така да е. В реалния живот обаче не можеш да се осланяш на такива приказки. Всички знаем много добре какво е станало тогава. Това ми казва само едно нещо - всеки човек прави грешки. Само глупаците обаче ги повтарят. И ако Бъзби е сгрешил, щото и той е бил човек, то със сигурност МЮ няма да сгреши наново, щото там със сигурност не са глупаци. В това, че имаше и все още има възможността да се поучи от грешките на предшественика си, се крие голямото предимство на Фъргюсън. На него това му е достатъчно за да избегне повторни такива, предполагам си съгласен с мене, поне принципно. Не казвам (нито пък и си въобразявам), че след оттеглянето му успехите ще продължат. Ще се мине определено през някакво пургатори, но не мисля, че ще отпаднем или нещо от рода. Въпросът УОТ НЕКСТ стои от много години като точка първа на дневен ред на ОТ, и най-вече на писалището на САФ, колкото и категорично той да отрича това пред медиите. И ако той наистина няма да има пръст в решението, кой ще го наследи (което мога дори да приема и за чиста монета), можеш да си сигурен, че всичко останало ще е негово дело и то ще бъде завършено в детайли, преди да се оттегли. Прословутата му жажда за трофеи е само върхът на айсберга. Отдолу се работи не по-малко целеустремено. Колкото и да е труден/невъзможен/самоубийствен този джоб, този, който седне на стола му няма да трябва да започва от нулата. Всичко останало са спекулации. Това, което написах го вярвам на 100%. Може да ме конфронтираш след 10-тина години с това тук ако бнещата се развият другояче. Ама не го вярвам много.

Бек ту дъ пойнт, Ливърпул сами са си виновни за всичко, което им се случва в момента. Тук наистина нямам предвид Хикс/Джилет, още по-малко пък Бенитес. Ябълката загни още при... (Томич дръж се, тук на сцената излиза твоят кумир) Кени Далглиш. Колкото и да е бил голям като футболист, мениджър не стана от него. Това е една безгръбначна мижитурка, която просто няма топки. Че е яко под чехъл и не може да каже гък на жена си(писаха го вестниците навремето) си е негова лична работа, но той така засили Червените по грешната релса, че не се знае колко още ще им държи инерцията. Първо, прекалено рано всички повярваха в мениджърския му "талант". Да поемеш този отбор от Шанкли/Пейсли/Фагън и да го поддържаш що-годе на ниво няколко години не беше кооой знае какво постижение (я вижте Грант какво направи). Обаче Пуул от края на 80-те със сигурност вече не беше тази машина от началото им, камо ли от 10 години по-рано. На Анфийлд въпреки всичко вярваха сляпо, че който и от червената династия да сложат мениджър, успехите са гарантирани. Та бате Кени в крайна сметка се ската още при първия сериозен удар по треньорската му кариера, е добре, втория беше, първия му го нанесе Майкъл Томас в 1989. Обаче да си вземеш шапката посред сезон, в който остават още бол мачове и изоставаш на първия с някакви си 6 точки (ако не ме лъже паметта), само щото, видиш ли, КПР те обърнали на Анфийлд с 3-1, това ниога, ама никога няма да го проумея. Сега като се замислям, може и Далглиш да е прозрял тогава, накъде пътува влакът и да е искал да слезе овреме от него. Първо каза, че било по здравословни причини. След това изведнъж реши, че иска да се оттегли завинаги от футбола (тинтири-минтири). А после? После, след цели... 6 седмици (!!!) отиде в Блекбърн и с паричките на Уокър и каръците на Хюз и Коул ги направи шампиони, които 2-3 години след това вчеха, че изпаднаха, ей така, за разнообразие. За смехотоврния му престой в Нюкасъл и Селтик няма какво да се хваща човек.

Като споменах обаче Нюкасъл, взех, че си дойдох на мисълта от няколко изречения по-горе. Та значи, по мое скромно мнение, по-удачен вариант за нов мениджър на ЛФК по него време от Кийгън едва ли имаше. Е, това тогава никой нямаше как да го знае, понеже Майти Маус се пробва сефте в професията едва 1992 в Нюкасъл (откъде ми светна в тунела, ю ноу ;-) ). Да, в известна степен по-безмозъчен от Кени, но пък с много повече гътс и определено нямаще да се откаже толкова бързо. Щеше евентуално да е в състояние да надъхва отбора, нещо, от което тогава Пулци се нуждаеха, бидейки фрий фолинг като отбор. Вместо него се появи Сунес (много шотландци станаха в темата, 'бах мама му), който като манталитет се доближаваше по-скоро до Кийгън, по опит в професията към Далглиш, което се оказа решаващо в крайна сметка. Мисля си, че той подходи грешно към отбора и това беше най-вече заради факта, че си помисли, че Ливърпул е Рейнджърс, само че с друг цвят на екипите. Е, да ама не. Помисли си, че с помощта старите изпитани методи на татко Пейсли ще успее, по някое време се усети, че няма да я бъде така, че добрите стари времена са безвъзвратно отминали. Съвсем не искам да го издигам до ниво ГОЛЯМ МЕНИЖДЪР вметвайки вероятността да е бил в състояние да намери изход от положението. Безумните му трансфери, чепатият му характер и медийните му издънки няма как да не са придали на сивито му оттогава насам комичен тач. Така или иначе времето му беше изтекло и той също трябваше да си оди.

За следващите не ми се хаби в момента мозъчен ресурс, честно (с 38 °C съм). Евънс е най-големият Господин Никой в цялата история, а за Улие и Рафа достатъчно се е говорило по тези форуми, няма смисъл от още.

В крайна сметка имаме какво? Два велики отбора (лелей, как ми се откъсна това от сърцето, да знаеш), които бяха съсипани от самите себе си. И тук има равенство, 1-1. Но, това с грешките ( с повторните) не бива да се забравя. Да видим как ще продължи вечната сага.

_____

There's only one 1999
There's only one TREBLE
There's only one UNITED