Ами нека погледнем какво е постигнал Хенрик Ларсон в кариерата си и какво са постигнали другите, за да преценим дали не бледнеят.

Ларсон е официално признат за най-великия шведски футболист за всички времена, има трето място от световно първенство, КЕШ, финал за УЕФА, 2 шампионски титли на Испания (като през втория си сезон в Испания е играл 38 мача), шампионска титла на Англия (да не забравяме приноса му към титлата на Юнайтед), постиженията му и титлите му на домашната сцена със Селтик и какво означава за клуба въобще няма смисъл да ги изреждам.

От другата страна имаме Али Маккойст, икона на най-успешния отбор на Рейнджърс в историята, но който извън Шотландия няма абсолютно нищо, Газа, който може да всякакъв талант, предимно нереализирал се, освен в дисциплини като пиене, наркотици и бой над жена си, а на терена е печелил една купа на ФА със Спърс и това е, и Лаудруп, който има европейска титла и Серия А с Милан, където е играл 9 мача от сезона. Газа не е играл в един голям клуб от топ първенствата в кариерата си, а Лаудруп на върха на своята като отиде в Челси, разочарова тотално.

Така че, да, за мене е безспорно, че като следа, оставена в историята на световния футбол (с постижения на терена) всички изброени бледнеят пред Ларсон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите