аз точно troublegum и infernal love обичам на теръпи?, другото е доста стандартен хард-рок/хеви-метъл. а иначе след never apologise, те издадоха още два албума - one cure fits all през миналата и преди броени дни music from a cheap transistor (поне заглавията им са култ, да :). втория трябва да го чуя, макар че наистина не очаквам нищо ново...
ами линк - bitcomet или isohunt имат доволен сийд :)
иначе бг сървърите са ги спряли за пореден път, забава :)
дам, популярно инди е оксиморон на пръв поглед, но като се замислиш, че едни изруди от шефийлд, които правят рекордни дебютни продажби, се зоват също "инди" и нещата си идват на място ;)
аранофски спокойно може да го отметнем към графата "култово кино" - не е мейнстрийм, но има един стабилен брой фенове, които се кълнат в него :)
на мен реквиема ми дойде малко тежичък, но пи наистина е шедьовър - безкомпромисен филм.
а и музиката на мансел (при все че не си падам по pop will eat itself) е класа.
впрочем нашто момче е излезнало с нов филм, the fountain, гледа ли го?
така както чета, намеците към одисеята на кубрик са не един и два ;)
о, аз съвсем не съм фен на куин. просто ги споменах като пример за смърт на вокалист, която ни най-малко не повлиява на култовия им статус. докато при кърт и йън къртис смъртта увеличава многократно известността на групите им.
иначе с теб сигурно сме единствените на този свят, които не обичат куин :)
толкова "консесусна" група, която да набира всякакви като тип фенове, не се сещам да има. само ако се сетиш за концерта на уембли - там бяха един до друг всякакви познати муцуни - от джордж майкъл до аксел :)
бе пърл за непринудения фен, ще си останат с един велик ten и едно постоянно въртене в кръг след това. а ако еди се беше гръмнал вместо кърт, нир щяха да запишат 6-7 слаби копия на невърмайнд и тва е... случайност, случайност.
хех, в енциклопедиите може и да отделят заслуженото място на велвет, но в съвременната поп-култура (които те до голяма степен са създали), едни дорс имат много по-голямо място, при все че твърдо нямат такова музикално значение.
нито откъм продажби, нито откъм популярност велвет са получили заслуженото си.
на мен от останалите албуми любимият ми е loaded, просто няма друг албум, в който олд скул звученето (което дължим на лу рийд) да се омешва по толкова успешен начин с авангардния подход към музиката (виновникът е ясен - джон кейл :). всъщност до голяма степен авангардната музика е вкарана и популяризирана в рока от кейл и сид барет. не че са първите, но около тях се въртят всички експерименти с формата, които ще доведат до какво ли не след десетина и повече години.
а иначе велвет са комай единствената група, която има 5/5 оценка за всичките си студийни албуми на олмюзик :) разбира се, ако squeeze не го броим за албум на велвет :)
абе аз правя разлика между ексцентричен и неконвенционален. мисля си, че покрай шизофренията на патън приписваме твърде голяма нестандартност на фейт. а те в музикално отношение омешват все познати и доста слушаеми стилове. ся, познавам хора, дето под "рок" разбират само лимп бизкит и линкин парк (), и на тях им харесва как звучи фейт. а пък в албумите с моузли (които мнооого харесвам, след king for a day в личната ми класация идват точно те) направо си има диско елементи :)
иначе това, че фейт са нестандартни, е факт, ама причините са в харизмата на Онзи, който яде боклуци от сцената и в това, че фейт са буквално неопределими като стил.
иначе за нестандартно звучене от края на 80те определено групата е primus. те, освен че са неопределими (и то в по-голяма степен от фейт, на които може да треснем един етикет "кросоувър" и тва е), са и неслушаеми на места, а и напълно уникални като явление. басът на лес клейпул все едно говори :)
хехе, крис мартин и мен ме дразни с показната си "позиция" по всички важни въпроси, но той поне правеше доскоро хубава музика. докато боно първо се залигави с разни поп лиготии, а след това с последния албум се върна по най-нелепия начин в рока. иначе и аз съм така с колдплей - първият е слушаем, вторият обаче е наистина много добър, а третият го спрях още преди второто слушане :)
абе зависи кой какво влага в понятието "брит-поп", за някои примерно рейдиохед (?!) са брит-поп, за други са прогресив, за трети алтърнатив... кашата с тия етикети е огромна.
но нито рейдиохед, нито върв бих ги сложил под шапката на брит-попа, просто защото тя е твърде тясна за таланта им :)
иначе май единствената брит-поп банда, която бих слушал дълго без да ми омръзне, е suede. не за друго, ами заради гласа на брет андерсън :)
ами ето за песен на меникс говорех по-горе. отново може спокойно да бъде отречена заради поп-звученето си, ама все си мисля, че меникс никога не влизат кой знае колко навътре в мейнстрийма, с изключение на this is my truth... просто мейнстриймът никога не е уважавал интелектуално депресирани групи :) с изключение на рейдиохед...
|