Човешки ресурси за какво?

Изписано е толкова много за това как се пише сиви и мотивационно писмо, но с идеята, че четящият кандидатства за мениджър и нагоре. Това, че мотивационно писмо за позиция "овчар" не може да се иска, се пропуска някъде по брънките на веригата на претенциите и "кой е тук шефА".

Ако достигнеш до заветното интервю, се оказва, че са поканили всички кандидатствали - в най-добрия случай през 15 мин, а най-често 20 до 50 човека чакат накуп... за да застанат пред някой смешко в домашно пуловерче от времето на Студената война, който ги гледа в очакване да му повторят сиви и мотивация, дето дори не си е направил труда да прочете.

И затова не е чудно, че после същия този смешко назначава някой, с когото весело са си побъбрили, без изобщо да засягат самата длъжност или условията за работа, а за другите кандидати казва "ама те само мълчаха, къде са тръгнали".

Да обобщя:
Професионалната ми съдба зависи от смешковци в домашни пуловерчета от времето на Студената война.
Смешковците нямат идея за каква позиция какво да искат.
Смешковците изобщо не четат документите, които им се пращат.
Смешковците не знаят как да организират интервюто на 50 човека.
Смешковците нямат идея какъв изобщо човек им трябва за тази работа.

И накрая: едни други смешковци пишат съвети... по-скоро превеждат от някой тъп чужд сайт как да си напиша мотивационното писмо, без да си дават сметка, че техните съвети имат толкова общо с хората, за които са предназначени, колкото има връзка между кравата и магарето.

***
пол - Ж
Срещнах човек, който е чел всичко, но не знае нищо.