Съгласно чл. 9 КЗОО осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време, т.е. ако работиш при 4-часов работен ден, ще имаш 1/2 ден осигурителен стаж.
Съгласно чл. 355 КТ за един ден трудов стаж се признава, ако изработиш най-малко половината от законоустановеното работно време.

Придобиването на трудов стаж е предпоставка за ползване на права от трудово правоотношение, а неговата продължителност има значение при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, обезщетението поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и пр.
Правната уредба на трудовия стаж, който има значение за трудовото правоотношение, се съдържа в глава седемнадесета, раздел II от Кодекса на труда. Тази уредба е конкретизирана и доразвита в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и чл. 3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
За трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда се признава времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител (чл. 351 КТ).
За трудов стаж се признава и време по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (поради ползване на платени отпуски, неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено в кодекса или други нормативни актове, неплатени отпуски за временна неработоспособност и др. случаи, посочени в чл. 352 КТ, както и време, без да е съществувало трудово правоотношение (случаите по чл. 354 КТ).
Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за него с решение на Министерския съвет намалено работно време (чл. 355, ал. 2 КТ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). Така че в случая, когато работникът или служителят е работил с продължителност на работния ден 4, 6 или 7 часа, всеки работен ден му се признава за един ден трудов стаж. Нека приемем, че даден работник е работил през цялата календарна година с 4-часов работен ден. Минималният размер на основния му платен годишен отпуск е 20 работни дни, независимо от това, че е работил при непълно работно време. Това е така, защото правото и размерът на платения годишен отпуск е пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. След като работникът работи най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време, всеки един ден му се признава за трудов стаж.


Коледа е!
Стават чудеса!