Пунктоалността не е порок, ама тука се прекалява... естествено че може не само братовчедка ти, ами и пралеля ти да го напише, че не само да го напише, ами и музка към него да съчини, а прачичо ти да направи клип и да го пуснат да се върти по азиатското МТV...
И, не - опитният специалист не различава 2 от 200, щото опитният специалист не мята боб пред всяко СV, мотивационно или снимка, за да познае дали е истинско и кой точно от родата го е писал, просто опитният специалист има изисквания - които, в повечето случаи - си имат цел, дори по няколко - една от тях е да се види, адже ба, като се каже някому, че е необходимо мотивационно, дали ще уважи това изискване... или ще продължаваме да сме на принципа "Ай, сиктир, мотивационно ще им пращам...", "Ай, сиктир, на зелено ще им пресичам...", "Ай, сиктир, данъците ще им плащам...", "Ай, сиктир, ще си хвърлям отпадъците само на определените за целта места...", "Ай, сиктир, билет ще си дупча..." и прочее...
Казано по друг начин: навсякъде си има правила, които са, за да се спазват, комуто те не са удобни, той сам избира да се маргинализира от останалата част на обществото и да си живее по своите си правила, но после няма на кого другиго да се сърди, освен на себе си, че обществото го изолира, защото, иначе, става като традицията при циганите - не ходят на училище, едвам (единици от тях) добутват до прогимназия, а после реват, че никой не им давал да стават шефове на "Булгаргаз" и обществото ги дискриминирало...
И ми е интересно: като кандидатстваш за зелена карта, дали не се връщаш по няколко пъти да се снимаш, щото от посолството са ти казали, че на едната не ти се виждат достатъчно ушите, а на другата имаш прекалено големи сенки под очите... но ти си ходиш и си се снимаш, снимаш, снимаш... даже после даваш и биометнични данни да ти вземат, ако се наложи - и да те опръстенят ще дадеш, даже и на левия бут да те жигосат ще позволиш, 'щото там номерът "Ай, сиктир..." не минава, най-малкото, щото на лелята на гишето я боли ханшът за твоето "Ай, сиктир...", пък и тя го знае много добре, ама от нейното "Ай, сиктир..." на тебе ти става много по-гадно, отколкото на нея от твоето, нали!?
Но, иначе, ни е много лесно да сиктирдосваме, ама отваряме големите усти, когато нас ни сиктирдосат, 'щото, като отидеш при работодателя и му кажеш "Ай, сиктир, мотивационно ше ти давам...", а после "Ай, сиктир, ше ти работя...", най-накрая не него го заболява ханшът, пък и не само, като ти каже: "Ай, сиктир, осигуровки ше ти плащам..." или "Ай, сиктир, заплата ше ти давам...", нъл?
Изобщо, докато "айсиктирлъкът" продължава да ни е национален спорт, няма на кого да се сърдим, когато противникът победи, щото ние си го правим...
А, иначе - по отношение на отгатването на професията ти и прочее: ай, бате, за 5 лефа сичку ш'ти казвам - гулям път та чака, през'ден ша ставаш, на гулям фирма и на ногу пари ша лижиш... дай сига 5-е лефа, че дицата гланну сиди на къщата и иска иде, а и за ляп няма...
... и тука, май, е мястото да теглиш едно "Ай, сиктир..." и да продължаваш напред, а?! Ако, пък - все пак - решиш да се замислиш за правилата, неспазването им и отделянето от групата и живеенето самостоятелно - успех! Пожелавам ти да стигнеш до правилния извод!
Мъжете знаем защо!
|