|
Извинявам се за грешката, механична е ("р" е под "н" в клавиатурата)
Не съм специалист във Вашата област. Налагало ми се е да търся работници, да пускам обяви, да чета и писма, и биографии, да провеждам интервюта, да отсявам кандидати, да ги обучавам и т.н. И честно си признавам, че мотивационните писма никога не са ме впечатлявали. На човека му трябва работа, той би написал всичко, за да я получи, стига да знае какво, независимо дали е вярно или не. За нас най-трудното беше да разберем кое от всичкото, което ни се преподнася е истина и доколко професионалните възможности на този човек се доближават до нашите изисквания. Назначавали сме на работа хора, които според данните не би трябвало да работят добре, а те са се справяли превъзходно. Назначавали сме и хора, които по документи би трябвало да са висша класа служители, а се е налагало скоро да се разделяме. И всичко е опирало до професионалната им компетентност и вътрешната мотивация за успех.
Естествено, че сте прав за различните изисквания към личността на кандидатите, към техните психологически характеристики. Безспорно е така. Но дори и тогава не можеш да даваш един и същи тест на кандидатстващите за различни специалности, нали? Поне за мен това е нелепо. Седящото до мен в стаята за попълване на такива тестове момче кандидатстваше за коренно различна работа, а попълваше същите тестове.
Сигурно сте прав, че съм попадала все в такива агенции. Сега, като се замисля, въпросите им се въртяха основно върху предишните ми работи, независимо, че най-обстойно бях описала всичко, тъй като си въобразявах, че тях ги интересуват същите неща, които са ме интересували мен, когато търсех служители. Просто тъпчехме на едно място в разговора - повтаряхме си едно и също, едно и също, едно и също. Та нали моята ценност като работник в случая са именно професионалните ми умения, това, което знам и мога, това, с което се справям ако не отлично, то поне много добре. Ако искаш да ме хванеш в нещо, което не знам и не умея, ти трябва да разбираш тази работа, да я владееш на някакво поне средно ниво. Но те не го разбираха пък и няма как да го разберат, тяхната сфера е друга. Между прочим, всеки път ме дънеше английския. Може би ако нагло излъжех, че го знам добре, а не горе-долу, каквато е истината, нямаше да имам проблеми с намирането на работа. Както и да е - всяко зло за добро
Вие говорите за "идеята на HR консултирането". Бихте ли споделили каква е тя, според Вас, в съвременната обстановка в България? Изключваме непрофесионалната практика у нас, независимо, че явно е преобладаваща. Имам и друг въпрос. Защо се пренебрегват основните изпълнителски професии? Ясно е, че да търсиш шефове е по-благодатно, сигурно е и по-заплатено. И още един въпрос. Съществува ли изобщо възможност ейчарската агенция да повлияе върху нездравата политика на работните заплати у нас? Все пак вие сте тези, които първоначално разговаряте с работодателя и чувате изискванията и заплащането. Не Ви ли идва наум, че често изискванията надвишават предлаганото заплащане? Не е ли трудно да намериш наистина стойностен работник за недостойното заплащане, което се предлага?
Въпросите май станаха множко. Но наистина ще се радвам да прочета мнението Ви.
|
Re: Отново за Мотивационното [re: HR Koнcyлтaнт]
